Великденска отчетна

May 7, 2013, 5:43 am

≫ Next: За мъже

$

0

0

Христос воскресе!!! 

Дано сте посрещнали празника в добро настроение, сред любими хора и на приказни места. 

При мен настроението беше приповдигнато, но не толкова от положителни емоции, колкото от високо кръвно. Първите няколко дни от дългата почивка си посветих на Денис - да му помагам да се подготви по български език и литература за предстоящите му матури и кандидатстване. Нали е седмокласник, горкият!!! От сутрин до ранния следобед си трошах нервите с него. После предавах щафетата на баща му - той е по-вещ по математика и заедно залягаха над сборниците със задачи. За да си улесним поне малко живота в тези напрегнати за нас дни, изпратихме двамата по-малки на вилата с родителите ми. Привечер, вече изправени на ръба на нервна криза, зарязвахме Денис и излизахме да се разтушим. Раздавахме го като младоженци - разходки, заведенийца, ихо-ахо! Пък и бременничка с корема - все едно сме се оженили преди има няма половин година и сега сме в трепетно очакване на първото си дете. Нищо, че оттогава реално са минали 14 години и на вид сме доста повече "дъртоженци", отколкото "младоженци", ама карай да върви. Кой ти знае, пък и в тъмното бръчките и побелелите коси не личат много.

В петък Пламен прибра децата от вилата и в събота, в пълен състав бяхме в кухнята, ангажирани с боядисването на яйцата и месене на козунаци. Девин боядиса едно яйчице специално за бебето. Толкова ми е сладък!!! Живот и здраве, ще бъде страхотен батко. Като заминаваше за вилата му беше толкова мъчно, че трябва да се раздели с бебчо. Със сълзи на очи ми целува корема в продължение на минути, а после, като ми се обжадаше, ме караше да си слагам телефона до ухото на бебето, та да му кажел нещо важно. Естестевно, подслушвах, а важното беше в стил "Обичам те много! Липсваш ми много!"Айде сълзи и в моите очи.... 

И заради козунака ми се прирева, ама не от умиление, а защото хич не ми бухна. Пробните козунаци ми станаха разкошни. По препоръка на Хриси (булката ми в зелено) пробвах рецептата на Кулинарен еликсир за козунак със сметана. Изпекох три броя - отвън с чудна хрупкава коричка, вътре - меки като душичка!!! Момчетата ги ометоха за по-малко от 24 часа, ама не се мина без критика - захарта им била малко. Та тоя път реших да сложа двойно количество и тестото ми, естествено, не втаса както трябва. 

В неделя, както си му е редът, отидохме на църква. За първа година отвън нямаше опашка, а обикновено се вие с метри и стотици хора чакат своя ред.  Дори ми мина налудничавата мисъл, че може да е затворено. Разбира се, не беше. В храма, за мое успокоение, все пак се беше заформила опашка от десетина човека пред една от иконите. Пламен и децата си запалиха по свещичка и излязоха. Девин обиколи набързо иконите, пред които нямаше хора с думите "На мен и тия ми харесват!"и също се изнесе. Само аз чинно си се наредих на опашката. Семейството пред мен ми предложи да ги прередя, че били трима и да не чакам. Отказах, а мъжът мило ми рече "То като гледам, и вие май сте трима!", визирайки големия ми корем и загатвайки възможността да нося близнаци. Е, да! В началото наистина бяха две плодните сакчета. Едва ли бих могла да ви опиша изумлението ми, когато ги видях на ехографа. За Пламен да не говорим - беше меко казано съкрушен от новината. След три деца - близнаци!!! Дойде ни като гръм от ясно небе. След първоначалния шок леко се поокопитих и веднага в съзнанието ми изплува един сън, който бях сънувала два дни по-рано. Сънувах, че Миленка - фотографката, е дошла вкъщи да прави отново фотосесия на децата. Подредих Денис, Давид и Девин да седнат на земята и им връчих да гушкат две бебета. Изведнъж се стреснах и си казах "А, ама защо две? Едното е излишно. "Взех го и вече не беше в кадър. Е, сънят се оказа пророчески. Едното бебче наистина ни бе отнето - не се развиваше нормално и с течение на времето просто изчезна. 

Но да се върнем към Великден. След църквата се разходихме из парка. Сестра ми Вероника беше с нас и се възползвахме да ни щракне няколко семейни снимки. После бяхме на празничен обяд в родителите на съпруга ми. Прехода от Великден към Гергьовден направихме с печено агнешко. Тук е моментът, макар и със закъснение, да поздравя всички именници, които празнуваха през последните дни. Бъдете много здрави и щастливи и с радост и гордост носете хубавите си имена!!!

Ами това е! За финал малко снимков материал!

И малко великденски снимки от отминали години, че тази нямах време за фотосесии. 

---

За мъже

May 14, 2013, 3:27 am

≫ Next: Спомени, спомени...

≪ Previous: Великденска отчетна

$

0

0

Великденските пости свършиха, тъй че с чиста съвест мога да ви покажа нещо по-месничко и блажничко. Днес ще ви представя две торти. Общото между тях е, че са правени за мъже - единият заклет рибар, другият - заклет месар. 

Първата бе за рождения ден на съседа ни Илия (заклетия месар). Това е човекът, който неведнъж е приютявал мои торти в неговия хладилник. Но по стечение на обстоятелствата, те никога не са били предназначени за него. Всеки път, когато правех сватбени торти и ми трябваше още един хладилник, той бе така добър да ми услужва с неговия. Ето, че най-накрая дойде ред да му се реванширам. И понеже той е голям фен на скара- бирата, логично и дизайнът на тортата бе такъв. Реших самата торта да представлява барбекю, тип тенджера, а отгоре да "метна"някоя и друга мръвчица. И понеже вече бях правила пържолка (имам предвид тортата за Георги), този път заложих на свинско шишче и македонски наденички - хем да не се повтарям, хем да ми е забавно да се пробвам с нещо ново. Барбекюто исках да има максимално автентичен вид - да е цялото опушено и в сажди, та да подсказва колко често е в експлоатация. За целта си боядисах тортата с черна боя , а отгоре мацотих с няколко различни цвята дъстове.  Дървените въглища първоначално мислех да ги рисувам, но после ми хрумна гениалната идея да си ги разпечатам на вафлена хартия. От интернет си свалих снимка на разпалена жар и готово. Най-много се озорих с решетката за скарата. Правих я по подобие на истинска такава. Разточих си дебел пласт захарно тесто, оформих от него кръг и почна голямото рязане. Страшен пипкаж и страшна забава!!! След като тестото изсъхна и се повтвърди, минах и решетката с черно и дъстове. Най-кошмарно бе поставянето й върху тортата - на доста места се начупи и я подреждах като пъзел, но нищо фатално. Ето какво се получи в крайна сметка - барбекю за чудо и приказ! 

 Жарта примамливо светеше в огнено червено и пушлявеше. Чакаше с нетърпение да й метна мръвките. Скоро наденичките зацвърчаха, по повърхността им изби мазнинка и придобиха оня изкусителен вид на препеченко. Свинското шишче доовкусих с парченца жълта, зелена и червена чушка и малко лук. За разкош опуках и две люти чушлета, сорт Шипка. Към цялата тая благиня нямаше как да не добавя и кенче ледено студена биричка. Спретнах го от слепени кръгли бисквитки, увити в захарно тесто. Измайсторих и едни щипчици - няма да си горим ръцете, я! 

Сигуна съм, че на Илия му е било сладко (в буквалния смисъл на думата!) :)))

 

Втората торта я правих по молба на свекър ми за неговия приятел - месарят (заклетия рибар). Той е собственик на месарския магазин точно пред блока им и всяка вечер се събират там на хапване и пийване в кръчмето към магазина, което кодово и с любов наричат "офиса". Трудят се усърдно хората, какво да се прави! Да не мислите, че е лесно всяка вечер да се потиш над свинско и винско. Та в знак на благодарност за ежедневното гостоприемство, свекър ми и останалите "колеги"искаха да изненадат и зарадват своя домакин с торта, изработена от мен. Темата - риболов, ама не какъв да е, а на сом. Признавам си, идея си нямах как точно изглежда тая риба, но да живее нетът! Разрових се за снимки и си свалих десетина, които да ми служат за ориентир. И се почна голямото моделиране. Взех една прилично голяма топка бяло захарно тесто, запретнах ръкави и последваха поне пет-шест опита. Все нещо не беше като хората - или формата не можех да докарам, или съотношението глава-тяло. Да бях закесила с въдица край някой водоем, сигурно повече щеше да ми спори. Все пак успях да моделирам нещо, което да прилича на сом. То не бяха перки, не бяха мустаци!!! Да му се не знае и сложната риба!!! И понеже беше от бяло тесто, приличаше на гипсова фигурка, която чака да бъде оцветена. Щом позасъхна и с тая работа се заех. Такова мацане с боите му ударих, че не е истина. Часове наред наслагвах различни пластове и нюанси докато докарам реалистичен вид на кожата. Най-отгоре минах и с перлена боя, за да изглежда лъскава и хлъзгава. Не знам дали от снимките си личи, но се получи наистина много достоверно - направо си замириса на прясноуловена риба! Голямо мятане му удари върху тортата (баш като риба на сухо), но в крайна сметка се кротна. 

Признанието, което очаквах - месарят казал, че сомчето ми било същинско като истинско. Точно такъв сом бил уловил миналия уикенд, ама пет пъти по-голям! Е, има си хас да не е бил два метра, минимум!!! :)))

Най-готиното беше, че след известно време в "офиса"съвсем случайно се засекли съседът Илия и свекър ми, които дотогава не се познавали. Месарят взел да се хвали на Илия за тортата със сомчето. Той на свой ред също се изфукал с неговата и я запоказвал на телефона си. Свекър ми, и той да не остане по-назад, пък показал тенджерката със зеленчукова супа, която му направих за рождения ден. Само си представете картинката - трима мъже си мерят.......тортите! И трите сътворени от мен!!! Е как да не ми е кеф!?!?

След толкова много храна отивам и аз да хапна нещичко!

Спомени, спомени...

May 27, 2013, 4:48 am

≫ Next: Торти за кръщенета

≪ Previous: За мъже

$

0

0

Вчерашният ден (неделя, 26 май) ме върна цели 19 години назад във времето и си спомних за моя абитуриентски бал. Не, че беше на същата дата - по традиция едно време Първа английска си правеше първа бала - още на 19 май. Това, което събуди спомените в мен, бяха атмосферните условия в съчетание с бала на едно от трите училища, намиращи се точно срещу нашия блок. Като видна клюкарка се инсталирах на прозореца още при първите клаксони и викове "Едно, две, три...дванайсе!!!!!!!!"(за успокоение на учителката ми по български - знам, че се пише "дванадесет"). Гледах девойките в дълги бални рокли как се крият под чадърчета и стряхи и в съзнанието ми изплуваха и моите вълнения покрай този така съдбовен ден. 

Както вече споменах, денят бе 19 май през далечната 1994 г. Още рано сутринта се облещи едно ми ти слънце. Можеше и да ме събуди, ако изобщо бях заспивала, но от кълбото ролки на главата ми цяла нощ място не можах да си намеря и сън не ме хвана. Онези от вас, които са чели края на тази ми публикация, са наясно с прическата ми за бала и роклята в детайли. Но не за тях иде реч. Да се върнем на слънчевото време. Цял ден бе такава невероятна жега, че едва се дишаше. Особено след като апартаментът ни се напълни с десетки хора - роднини и приятели, дошли да уважат празника ми. Навремето "абитуриентската"и "новобранската"си бяха големи събития, отстъпващи по важност може би единствено на женитбата. Години наред майка юркаше татко да изремонтира това или онова изкъщи (бяхме щастливи новодомци в панелка в Дружба 2), че като дойдели хората за бала ми, да не се излагаме. А той все я успокояваше "Няма страшно, до бала всичко ще е ОК!"И беше - тва измазани стени, теракот по пода, овални сводове в коридора, работещи ключове и контакти, модерни осветителни тела... Една крушка нямаше да виси на кабел и да й се вижда фасунгата, от нийде не стърчаха жици,ни едно очукано ръбче по стените или пукнатина по плочките. Дом като от списание - за чудо и приказ! А какви сладки за почерпка бяхме приготвили - то не бяха соленки, то не бяха масленки, розички, ореховки, пурички... Богата работа!!! Дни наред баба ми и майка ми се трепаха с такъв ентусиазъм! Драмата бе само къде да скрием цялото това количество вкусотии, тъй щото татко да не се добере до тях преди гостите. Гениалното хрумване на майка ми да ги приберем в един стар кухненски шкаф на балкона ("Баща ти там не пипа!") се оказа стратегически провал. Още на следващата сутрин татко се появи откъм балкона с претъпкана уста, явно недоумение и още по-явно задоволство:"К'ви са тия сладки, бе? Много хубави всичките!"Тъй или иначе, количествата бяха промишлени, та и за гостите останаха.

Увлякох се в подробности и почти забравих за жегата в оня паметен ден. След като се препотих десетина пъти, дойде време да тръгвам най-сетне към училище, пременена в разкошатната ми кадифена рокля, нагримирана, натокана, с прическа. Убавица отвсякъде! Още докато се изнасяхме с цялата тълпа гости за ритуалното изпращане пред блока (как иначе ще ме забележи целият квартал?), ми направи впечатление, че навън нещо притъмня. И щом си подадох носа от входа, такава буря се развихри, че прилежно прибраните ми в кок къдрици за нула време заприличаха на разплетена кошница. Но вятърът не се задоволи само с това. Така се заигра с балоните по колата, че повечето ми ги издуха. Останалите се разхвърчаха почти веднага щом "стъпихме"на Цариградско. Останаха да висят само кончета и един-два спъхнати, все пак достатъчно, та да загатват, че абитуриентка се вози в тоз автомобил. "Голям праз!"успокоявах си се аз. "Нали не вали!"Е, не за дълго. На Орлов мост вече и дъжд си плющеше. Само единият вятър нямаше как да ми съсипе напълно прическата, че и грима. Друго си е да се поразмаже иначе "водоустойчивата"спирала, а буклите да се превърнат в спластени клечоци. Добре, че на дълбоката цепка на роклята ми нищо й нямаше, та барем с нещо да привличам погледи и позитивни коментари. Хубавото бе, че лошото време изобщо не попречи училищният двор да се препълни с готини млади хора, с много настроение и с положителни емоции. Дъждът се оказа упорит и валя чак докато не влязохме в ресторанта на хотела. Добре, че от време на време някоя баба или майка подмяташе "Няма нищо! Тамън по вода ще им върви!"  Преживяването беше уникално и със сигурност ще го помня и в следващите, и в по-следващите, и в още по-следващите 19 години. Май бая време възнамерявам да живея...:)

Летящите по Цариградско балони ми напомниха и за една друга случка - сватбата на сестра ми. Както си карахме в почетна колона по булеварда, изведнъж букета от предния капак на младоженския автомобил се отлепи, претърколи се през колата, падна на шосето и започна да се премята по асфалта. Да не го бях аранжирала и лепила аз, да се направя на разсеяна, ама така ме загриза съвестта. Пламен веднага отби встрани и спря в локалното, а аз припнах да събирам цветя от платното. Колко свиркания от клаксони отнесох, ама едва ли бяха заради шикозния ми тоалет. Оказа се, че една единствена розичка се е счупила. Букетът си беше цял и като нов! Направо не можех да повярвам! Толкова хубаво и качествено да го бях аранжирала значи!!! Професионална работа!

Тази случка ме подсети и за една друга, свързана с цветя и шосе, ама този път не просто булевард, а цяла магистрала. Беше преди 12 години в разгара на лятото. Аз, Пламен и една позната тръгнахме с Москвича, наследство от дядо ми, към Ботевград, за сватбата на едни наши приятели. Ние тримата изтупани с официални дрехи, Москвето - натъкмено с овчи кожи по седалките - стил и елегантност!!! Като се качихме на "Хемус", незнайно защо Пламен реши да пришпори колата на макс. На магистралата 120 км/час били позволени. То хубаво са позволени, ама за Москвича са недостижими. Не го бях чувала да реве така през всичките двадесет и кусур години от съвместния ни живот (за автомобила говоря). Горкият, даде всичко от себе си, но на едно нанагорнище гарнитурата му не издържа и цялата избухна в масло. Повече от ясно бе, че в тоя му вид няма как да го водим с нас на сватба. Зарязахме го в канавката, а ние се придвижихме до разклона за Ботевград на автостоп. Там ни разтовариха. Аз и познатата ни останахме в локалното на магистралата, а Пламен се заби встрани да търси обхват на мобилния,та да се обади на някой да ни прибере. Приличахме досущ на магистрални труженички, ама елитни (нали се бяхме издокарали за сватба) и с богат сутеньор (бял и с мобифон). На всичкото отгоре държахме и по един букет цветя (предвидени за булката) - ще реши човек, че клиент ни ги е подарил в знак на благодарност и задоволство от предоставената му услуга. Леле, как ни се радваха тираджиите!!! Скъсаха се да ни бибиткат, ама никой не посмя да спре. Сигурно са се страхували, че взимаме много (без табела "прИмоция"), пък и с цветя едва ли са били подготвени. Голям купон беше! В крайна сметка се добрахме до Ботевград и присъствахме на важното събитие. 

Ох, толкова много спомени, а вие сигурно торта чакате да ви покажа. 

Ще ви представя една, която правих толкова отдавна, че спокойно мога и нея да причисля в графа "спомени". Поръча ми я Виктория за рождения ден на майка й Бонка. Тортата трябваше да е на два етажа и като дизайн да наподобява прословутата ми торта с ягодки. Казвам "прословута", защото това е може би най-копираната ми торта - виждала съм десетки, да не кажа стотици нейни копия. Затова реших да сътворя нещо различно, нещо по-стилно и изчистено. Заложих на аристократично синьо за основата, на което да контрастират черна плетена дантела и рози в розово и лилаво. За да е още по-изискана издължих силуета с допълнителен трети етаж и за разкош добавих бели камейчета и брошка. Мисля, че се получи семпла и стилна торта. 

Към нея Виктория ме помоли да направя и 32 къпкейкчета, с които майка й да почерпи колежките в работата. Бонка е учителка в детска градина.

Проблематичното при тази торта бе транспортирането й, тъй като трябваше да пропътува стотици километри - от София до Каварна. Ужасно се страхувах дали ще издържи целия този път, но за щастие оцеля. Пълнежът бе Кармен, а той е доста стабилен и подходящ за такива ситуации.

Ето и писмото, което получих от Вики впоследствие. Отзивите за всяка торта са нещо изключително ценно и важно за мен. Те са моята награда и ме правят наистина щастлива. Благодарение на тях знам дали съм се справила добре. Само тогава мога да се чуствам удовлетворена и спокойна. 

Здравей, Бубе !

Най-после успявам да открадна малко време и да ти изпратя снимки от нашия празник, който -благодарение и на твоето невероятно творение – беше прекрасен! Благодаря ти !

 Малко предистория – както знаеш, тортата трябваше да пътува чак до Каварна… ако трябва да съм честна, признавам си, че много ми беше притеснено дали ще успея да закарам тортата невредима … за щастие пристигнахме невредими, най-вече тортата! Привлякох баща ми за съюзник и с общи усилия успяхме да скрием тортата от майка ми (рожденият й ден беше на 31.10. и не исках да й разкрием по-рано изненадата.

В понеделник вечерта успяхме да се съберем семейството и да предизвикаме сълзи на радост у майка ми …. Удоволствието да я видим щастлива не може да се сравни с никое друго преживяване …

Вкусът на тортата беше уникален ! Никога няма да го забравя … и сега, само като погледна снимките или се сетя за тортата, мозъкът ми възпроизвежда онова усещане …хммм… 

Кексчетата бяха „черешката на тортата” ! Всички колеги на майка бяха впечатлени от вида и вкуса им ! ….

 Не намирам правилните думи, за да ти кажа колко щастие внесе в дома ни онези дни, защото от тортата си похапнаха и доста приятели и близки и всички си поискаха допълнително парчета.

Благодаря ти, Бубе ! Пожелавам ти радостта, която ни даряваш чрез сръчните си ръце, да се връща многократно в дома ти! 

Прегръдки !

Виктория

Ами това е за днес! Пожелавам попътен вятър на всички тазгодишни абитуриенти и да им върви по вода в живота!!! 

Торти за кръщенета

June 4, 2013, 6:06 am

≫ Next: Сватбата на Веси и Купен

≪ Previous: Спомени, спомени...

$

0

0

Едно от най-важните събития в живота на всяко дете несъмнено е неговото кръщене, ако е родено в семейство на вярващи, разбира се. 

Аз и Пламен не сме фанатично религиозни, но и трите ни деца са кръстени в църква, а кръстница им бе най-добрата ми приятелка Валя, за която ще стане дума малко по-късно. Денис го кръстихме чак като стана на три години - съчетахме кръщенето и рождения ден в едно. За Давид бяхме запазили датата 26 юни, когато има имен ден, но ден по-рано той се разболя от някакъв ужасен вирус. Вдигна 41 градуса температура и три денонощия лежеше почти безжизнено - нито ставаше, нито говореше, нито плачеше, а от нослето му от време на време потичаше кръвчица заради високата температура. Беше на годинка и четири месеца и изглеждаше толкова мъничък и безпомощен! Сърцето ми се беше свило от мъка и от страх и само плачех и се молех да се оправи. За проклетия точно тогава нашата педиатърка бе в отпуск - грижеше се за болната си от рак майка. Лекарката, която трябваше да поеме нейните пациенти, категорично ми отказа да прегледа Давид, след като бях чакала близо два часа в болницата. Толкова се разстроих, че чак ревнах. Реших да се оплача на шефа на ДКЦ-то, но отговорът бе, че нямало смисъл да го занимавам с такива глупости при положение, че можело да си платя и друг лекар да прегледа детето ми. Почуствах се толкова ужасно! Детето ми изгаряше в ръцете ми, а те ми говореха за пари! За жалост това далеч не е единственият подобен случай, в който ми е идело да крещя от отчаяние и недоумение как е възможно такова отношение и то към малко дете. Но да не задълбавам в темата. Плачеща се обадих на д-р Найденова (нашата педиатърка) и й обясних каква е ситуацията. Тя нито за миг не се поколеба и каза Пламен незабавно да отиде да я вземе с колата от дома на майка й, за да дойде да прегледа Давид. Не само, че веднага се отзова, но и не пожела да вземе нито стотинка. Всъщност за всичките близо 11 години, в които ни е лекувала, никога не ни е взела и лев. Идвала е десетки пъти вкъщи, когато децата са били тежко болни и винаги е отговаряла на обажданията ми по телефона. Имах й такова огромно доверие и се чуствах така спокойна с нея, че когато се пенсионира, сякаш загубих близък човек. Дано има повече лекари като нея! 

Няколко седмици, след като Давид оздравя, все пак успяхме да го кръстим. Беше много сладък, защото като почнахме да го събличаме голичък за къпането, реши, че попът ще му вземе дрешките и ревна, че не си ги дава. А после така се успокои, че заспа в ръцете на кръстницата си. 

Девин го кръщавахме след като навърши две години. Още настръхвам като си спомня песнопенията на църковния хор. Беше толкова вълнуващо!

Аз самата съм кръщавана тайничко. През лятната ваканция (била съм на 8-9 години) докато бяхме в Стара Загора при баба и дядо, един ден баба реши да ни заведе със сестра ми в църквата и да ни кръсти без да казва на родителите ни. По онова време кръщаването в църква не се толерираше особено. Обещахме й да пазим тайна и да не казваме на никого. Но сестра ми беше толкова сърдита, че отчето й е отрязал по малко косичка от опашките, че щом нашите дойдоха да си ни приберат в края на ваканцията, тя веднага изпорти работата. 

Със същото умиление, с което си спомням за кръщенетата на нашите деца, се изпълвам и когато правя торти за такъв повод. Винаги се чуствам някак особено и се стремя и самата торта да бъде специална и подобаваща на събитието. Кръщението пречиства душата и извисява духа, затова и в дизайните залагам на изчистените линии и светлите цветове. 

Това е тортата на Калина - най-малкото детенце на приятелката ми Валя, за която вече ви споменах. Тя живее със семейството си в Канада и също прави торти. Тукможете да разгледате сайта й. Но за кръщенето на Калина тортата бе мое дело. Правих я изцяло в присъствието на Валя и ни беше много готино и приятно и на двете. Не се бяхме виждали от близо три години и имахме толкова много неща да си кажем. С Валя ни събра английската гимназия. Заедно попаднахме в един клас (подготвителен З - буквата З, а не числото 3) и още първата година си станахме супер близки и добри приятелки. Така е и до днес! 

А тази торта правих за едно изключително красиво и нежно момиченце на име Виктория. Поводът вече е ясен - нейното кръщене, съчетано с рождения й ден. Изключително съм благодарна на майка й Ваня, че избра точно мен да направя тортата и че ме изненада и зарадва със страхотен подарък, когато дойде да си я вземе. Благодаря ти, Ваня, за жеста и за признанието! Накара ме да се почуствам наистина специална и щастлива!!!

За финал и една торта за кръщене на момченце. Това е тортата на Виктор. С него съм ви запознавала по повод на стотната ми торта, която правих за неговия първи рожден ден. Само да вметна, че към момента бройката на сътворените от мен торти е близо 300.

Това е за днес. На всички, на които предстои кръщене, пожелавам светъл, вълнуващ и запомнящ се празник! 

И съвсем за финал малко семейни снимки от кръщенетата на децата. За съжаление от това на Денис нямам снимков материал, тъй като по онова време все още нямаше дигитални фотоапарати. 

Забелязвате ли сълзите в очите на Давид? Не стига, че са му взели любимите дрешки, ами и го излагат гол на показ пред събралото се множество зяпачи.

Вече е по-спокоен. Свърши се с голотиите, а и с нови дрешки го пременяват. Русата мацка съм аз, а кестенявата - кръстницата му.

Вече е напълно щастлив! Повече ми прилича на тираджия (разгърден и с ланец) отколкото на току що кръстено момченце. :)))

Кръщенето на Девин

Давид е щастлив, че е успял да се докопа до голямо парче от питката, която бях омесила за кръщенето на брат му Девин.

Кръстницата Валя с тримата си кръщелника - Денис, Давид и Девин

Цялото семейство пред църквата

Девин разглежда с интерес кръщелното свидетелство

И тортата, която му направих специално за повода

С тортата почерпихме компанията в градинката (не сме в пълен състав на снимката, иначе сме голяма тумба)

Девин и китката, с която попът го ръсеше със светена вода

Сватбата на Веси и Купен

June 12, 2013, 12:08 am

≫ Next: За дечицата на моите младоженци

≪ Previous: Торти за кръщенета

$

0

0

Ето ги и тях! Влюбени, усмихнати, щастливи! Това са Весето и Купен! 

Как се запознах с тях? Ами чрез писмото на Веси до мен, озаглавено "100 усмихнати гърла", което получих преди точно една година. Предлагам ви и вие да се запознаете с тях чрез него:

Бубе, Здравей!

Ти разбира се не ме познаваш, сигурно се чудиш и защо ти пиша в 3,48 ч. през нощта, но се зачетох. Освен с прекрасни снимки и сладкарски изкушения, твоят блог разказва приказни истории, истински и човешки, споделени с любов и лекота. Явно е истина, хората, родени с талант, имат повече от един :))

И така, няма да ти пиша колко съм впечатлена от декорациите и вълшебствата, в които превръщаш разни неща като захар, яйца, мляко и прочие, а ще изложа накратко нашата история, като ще я завърша с една молба.

Купен Купенов Купенов е името на нашият син, в момента на 8 и 1/2 месеца. За това кратко време човечето понесе много, а и ние покрай него, но сега е вече здрав и жив. С неговият татко, Купен Купенов Купенов, се познаваме от далечната 1997 г. в класическа история на приятели състуденти в УНСС. После живота ни раздели и изненадващо през 2005-та ни събра отново - върнах се от странство след тримесечна телефонна любов, с разтуптяно и влюбено сърце. Заживяхме двамата заедно, после се сгодихме, а сега, на 2 септември ще се женим.

И ти ще ни направиш торта (това е молбата :)) Тя ще е със стилна, изтънчена декорация с джазови нотки и акценти от слънчево оранжево и свежо зелено, ще се усмихва на нас и нашите гости, ще бъде аристократично закачлива, нестандартно решена и всички ще ме питат кой я е създал. 

Ти ще определиш вид, вкус, декорация, начин на поднасяне, всичко, без да ни споделяш, като изненада.

Остава да кажеш дали се заемаш с предизвикателството да създадеш още едно бижу за 100 усмихнати гърла, както и какви са условията на доставка и начин на работа. 

С благодарност,

Весето

След това писмо датата 2 септември в моя календар бе белязана като "Денят на Веси и Купен". Кореспонденцията бе последвана и със запознанство на живо с бъдещата младоженка. На срещата уточнихме и всички подробности по сватбената торта. За дизайна водещи бяха три основни детайла - винтидж стила на булченската рокля, свежите цветове на букета и монограмите от поканите. За вкуса специално за случая измислих съвсем нов пълнеж - комбинация от ванилови блатове, напоени с домашен компот от праскови и бял ром, крем от маскарпоне, цедено кисело мляко, бита и квасена сметана и за разкош сладко от смокини, пресни зелени смокини, орехови ядки и чаени бисквитки. Свежо, вкусно и екзотично! 

 Работата по проекта започна с изработването на всички цветя за букета, който щеше да е основният акцент в дизайна на тортата. Като ориентир използвах ето тази снимка от каталога на сватбената агенция, която щеше да изработи булченския букет, както и цялостната флорална декорация за събитието. 

В захарния му вариант трябваше да внеса някои промени относно вида на използваните цветя, както и да добавя жълти рози. Цялостната изработка ми отне няколко дни, но мисля, че се получи много добре. Както обикновено, най-трудно бе самото подреждане на отделните цветя в аранжировка. Да намеря правилното място за всяка роза или стръкче си бе истинско предизвикателство. С естествени цветя това е къде, къде по-лесна задача, защото венчелистчетата им са мекички и гъвкави и няма опасност да се счупят. Можеш да си ги подреждаш плътно едно до друго, да ги наместваш както ти е удобно. При твърдите захарни цветя всяко има нужда от точно определено пространство, а празнините помежду им трябва умело да се запълнят с по-дребни цветчета или зеленина. Допълнителна трудност внесе и фактът, че розите бяха с различна големина и в различни цветове, т.е. трябваше да преценя кое с кое си подхожда и да ги разположа така, че да има от всичко навсякъде. В същото време вяжно бе и да постигна кръгла форма на букета. За основа използвах малка сферична пиафлора, около която редих цветята. Слагах, махах, нареждах, преподреждах... И ето какво се получи в крайна сметка. 

Самата торта бе триетажна. И трите етажа бяха в цвят слонова кост, с масленозелена фина плетена дантела в основата и множество дребни бели цветчета по горния ръб. 

На средния етаж разположих плочката с монограмите на младоженците - В и К. Тях прерисувах от поканата, заедно с двете сърчица. По план сърчица трябваше да има и по целия втори етаж, но реших, че ще е прекалено шарено и натруфено. 

 

Към голямата торта добавих и три едноетажни - все пак 100 усмихнати гърла трябваше да нахраня!!! 

Всичко бе готово. Оставеше само да доставим тортите на уреченото място в уречения час. А това, повярвайте ми, обикновено си е голямо изпитание. Предварително съпругът ми преценява по кой маршрут да минем, така че да сведем до минимум задръстванията, дупките, паветата, релсите и прелезите. Друг съществен момент е да преценим откъде ще грее слънцето, та да разположим тортата в сенчестата част на задната седалка. Климатикът, естествено, бичи на макс, все едно сме в хладилен камион. За транспортирането използвам дървена стойка, която един от младоженците ми бе сковал собственоръчно за превозването на тяхната сватбена торта от нас до Костенец, а след това ми я подари, за което съм му безкрайно благодарна (сватбата на Зори и Мариян). Аз сядам отстрани до тортата, за да я придържам. Иначе всяко рязко спиране или по-остър завой биха били пагубни. Да не ви обеснявам на какво напрежение и стрес съм подложена през цялото време. Но веднъж предам ли я непокътната и в пълната й прелест, политам до седмото небе от щастие и облекчение. 

И в конкретния случай всичко протече по гореописания план-график. Минахме цялото трасе без екстремни ситуации и драми. Спряхме пред входа на комплекса и вече бях готова да си отдъхна, когато най-учтиво ни помолиха да слезнем с колата в подземния паркинг, където бил входът към кухнята на ресторанта. Добре, ама слизането беше по такъв стръмен наклон, че тортата ми полетя стремглаво напред. Писъци, врясъци!!! Едва успях да я удържа. Само най-горният етаж се отлепи и се приплъзна почти до ръба на долния. Изтръпнах! Не ми се мисли какво щях да правя, ако беше паднал с все букета върху него. В кухнята на ресторанта без проблем оправих пораженията и вече всичко си беше на мястото. След цялото това напрежение можех спокойно да се отдам на заслужена почивка. А на вас предлагам да се отдадете на прекрасните снимки от сватбата на Веси и Купен. Съвсем заслужено им пожелавам да бъдат все така влюбени и щастливи!!!

За дечицата на моите младоженци

June 24, 2013, 4:39 am

≫ Next: Чиста молитва

≪ Previous: Сватбата на Веси и Купен

$

0

0

Несъмнено сватбата е един от най-вълшебните, вълнуващи и запомнящи се дни в живота на всеки. Но появата на дете е нещо още по-прекрасно.

Днес ще ви представя три торти, правени за първите рождени дни на дечицата на моите младоженци. 

Първа е тортата на малката Елена - дъщеричката на Лили и Краси, за чиято сватба вече ви разказах в тази публикация.При тях последователността "сватба - бебе"беше наопаки, т.е. Ели празнува своя първи рожден ден близо два месеца преди мама и тати да се врекат един на друг във вечна вярност. За нейния празник Лили поръча двуетажна торта с бяла основа на жълти точки, малки и нежни цветенца в пастелно розово, зелено, жълто и лилаво и едно страхотно сладко пате за акцент - любимата играчка на Елена. 

Ели и нейното любимо плюшено пате

Като вкус се спря на провансалската ми торта - ванилови блатове, орехова паста, крем с рикота и парченца сушени сливи. Тази нестандартна, но много приятна комбинация ги бе очаровала и впечатлила толкова, че и за сватбената торта си избраха отново този вкус. 

Направата на тази торта ми достави невероятно удоволствие, особено моделирането на патенцето. Исках максимално да се доближава до истинската играчка, за да може Ели да си го разпознае и да му се зарадва. Е, оказа се ,че съм успяла! 

Втората торта я правих за сина на Веси и Купен - младоженците от предишнатами публикация. Техният малък наследник също като Ели се е появил преди църковния брак на своите родители и две седмици след сватбата им отпразнува първия си рожден ден. За родителите му този празник несъмнено бе изключително важен и вълнуващ. Тяхното малко момченце, носещо уникалното име Купен Купенов Купенов, се е родило с много тежък здравословен проблем. През какво са преминали заедно, само те си знаят. Затова и първият му рожден ден бе очакван с такъв трепет и бе толкова специален. За случая Веси поръча синя торта с влакче и с любимата плюшена костенурка на Купчо, а за вкуса се спря на еклерова с праскови. 

Третата торта бе за Даниел - първото дете на Михаела и Александър. С тях се запознах още в началото на 2011 година. Поводът - тяхната сватба, за която съм ви разказала тук.Дани също бе присъствал на нея, но като съвсем малко бебче в коремчето на мама. Със сигурност си е похапнал от сватбената торта, но след година и няколко месеца вече си имаше и своята, за първия му рожден ден. Темата - кучето Снупи, любимият анимационен герой на Дани. Няма да крия, че и аз го обожавам. Навремето дори успях да си купя цели четири пластмасови Снупита от Макдоналдс (така ме е яд, че изпуснах останалите 8 от серията) и до ден днешен това са едни от най-сладурските ми играчки, които стоят на почетно място в детската стая. Ето, че сега имах щастието и аз самата да си направя Снупи, но от захарно тесто - колкото приятна, толкова и отговорна задача. Искаше ми се да се справя перфектно, затова се постарах максимално. Мишето, майката на Дани, искаше тортата да е много цветна и веселяшка, затова реших да я направя точно като "извадена"от анимационното филмче. За вдъхновение ми послужиха ето тези две картинки. 

Останалото беше огромна доза удоволствие. Идея си нямате с какъв кеф изработих и изрисувах всеки един детайл. А когато съпругът ми се прибра от работа и видя какво съм сътворила, каза, че това определено е една от най-любимите му мои торти. Дани също много си я беше харесал, а това ме направи още по-щастлива!

Наскоро още две младоженски двойки, чиито сватбени торти правих аз, се сдобиха с наследници. В началото на май на Зори и Марияним се роди дъщеричка, а малко след нея на бял свят се появи и Калоян - момченцето на Жени и Божо, за чиято сватба все още не съм ви разказала. 

Нека всички тези семейства имат прекрасен и щастлив живот, да продължават да се множат и да се радват на своите дечица! Целувки за всички ви!!!

Чиста молитва

August 5, 2013, 3:25 am

≫ Next: Погачата на Дамян - приказка в картинки

≪ Previous: За дечицата на моите младоженци

$

0

0

Вчера, неделя 4 август, нашето малко Дамянче стана на 40 дни. Както повелява традицията, цялото семейство сутринта отидохме на църква, за да ни пеят Чиста молитва. Най-нетърпелив беше Девин. Откакто разбра за този ритуал, непрекъснато броеше още колко остава до деня, в който "Ще ви напишат чистата молитва". С влизането в църквата ме попита дали можел да иде да си свърши една работа. Разбира се, позволих му. Отиде при любимата му икона - единствената, на която всеки път се моли, а аз дори нямам идея на кой светец е. Питам го защо все при нея отива, а той "Ми защото ми е най-симпатична!"Говори й нещо, пипа я и след това се върна нахилен до уши. Моето "живот и здраве ще направим това", "живот и здраве ще стане онова"според него никаква работа не вършело. Трябвало човек да се помоли. 

След неговите молитви дойде ред и на тези на отчето. Преди да започне, погледна към момчетата и ме пита "А тез левенти, майко, какви се падат на бебето?"Отвръщам, че са му братя, а той възкликна "Ауууууууу, ми че те много, бе!" 

След Чистата молитва, както си му е редът, минахме през четири къщи да занесем на стопаните им сладки нещица за хапване, а те в замяна ни дадоха лук, яйца и захар. Главите лук се дават, за да има майката кърма и детето да расте здраво и силно. Колкото по-големи, толкоз по-добре! Яйцето символизира плодовитостта, а захарта е, за да е сладък живота на бебчето. 

Прибрахме се вкъщи с пълна кошничка с дарове и с пречистено и ревящо за сън бебе. След като го накърмих, заспа толкова блажено, че не мръдна часове наред. А аз се възползвах от дълбокия му сън, за да му спретна една малка фотосесийка и да му замеся вкусна пита, в която сложих дарените му яйчица. Едно запазих. С него го изкъпахме вечерта. 

Девин беше ужасно щастлив, че ще пека питка, но остана много разочарован като разбра, че в нея няма късмети. Как можело за Коледа да слагам, а сега за Яни да няма! Това ли ми била любовта към бебето?!?!? Реши да вземе нещата в свои ръце и да поправи таз черна несправедливост. Помоли ме да му нарежа листчета, на които щял да напише късмети и да ги сложи в чашка, а после всеки да си изтегли неговия. 

Ето ги и тях. Запазвам оригиналния текст, тъй както го е написал авторът. 

"ДАНМЕРИЖЗЛАТО" - в превод "Да намериш злато". Този се падна на самия Девин, но всъщност бил предназначен за батко му Денис.

"ДАТИСЕФТУРНЕПО" - сложничко е за разбиране, затова веднага ви разкривам написаното "Да ти се втурне подарък!"Какво точно е искал да каже авторът, можем само да гадаем. Този късмет се падна на Давид, но принципно бил за Девин.

"САБЕРИПАРИФЕРАЛИ" - мисля, че е съвсем ясно "Събери пари за Ферари". И естествено, съвсем логично късметът е бил писан за Пламен. Нали откакто си търсим седемместна кола Девин не спира да мрънка, че такива "грозни"не ни трябват. Едно Ферари идеално щяло да ни оправи, ама баща му се опъва. Но за проклетия късметът се падна на Денис, а той хал хабер си няма какво значи думата "пестя". Ще събере пари за Ферари, ама друг път.

"ДАНИАМАЖКОЛК" - "Да нямаш колики". Писал го за Дамян, ама ми се падна на мен. Коментарът на Девин "Е, нищо де! И за тебе става. Нали няма да ти е хубаво, ако те боли коремът?"

"ДАИМЕРИЖПАРИ" - тоя късмет бил предназначен за мен и гласял "Да намериш паричка за Яни", ама си се падна директно на него. Девин е много впечатлен от тая история със слагането на парички под възглавничката на бебето. Дори стигна до констатацията, че най-лесно се изкарват пари докато си бебе - "По цял ден си лежиш и спиш в количката и който те види, ти дава пари." 

"ДАПОЧАВАЖ" - ей на тоя късмет се дзверихме сума време. Дори Девин не можеше да си спомни какво означава. Чак късно вечерта се сети "Да получаваш всичко, което си поръчаш от EBAY". Ама листчето било много късичко и не му стигнало мястото, пък и на "иглийски"не можел да пише. Иначе късметът бил за батко му Давид, който е в трепетно очакване да му пристигнат една игра и едно лего, поръчани от EBAY. Но се падна на Пламен.

Толкова за късметите. А питката и без тях беше разкош - толкова пухкава и вкусна! Първото парче оставихме за Богородица. "Коя беше тази?"зачуди се Девин. Казвам му "Как коя?! Дева Мария, майката на Исус.", а той "А, ма тя на гости ли ще ни идва?"

Едно мъничко залъче, топнато в медец, дадохме и на Дамянчето. Той осмука меда и изплю хлебчето. От малък хитър, бе еййййй! Да ни е жив и здрав!

Ето и малко снимки от този празничен ден. 

Дамян и Девин лежат на спалнята и нямат търпение да потеглим към църквата за Чистата молитва

В градинката през църквата. Толкова съм щастлива с всичките ми момчета!!!

На излизане от черквата - пречистени и благословени.

Цялото семейство пред църквата

С любимата ми дрешка и пеленка - обожавам ги!

Пръстчетата на бебешките крачета са кот наниз от перлички! Толкова сладки!!!

И като заспа - та цели пет часа!!! Чак приятелите му, Овцата и Кучо, се зачудиха кво става.

Пък майка му се зачуди в какви ли не пози да го нащрака.

С кошничката с дарове - лук, яйчица и захар!

Нямаше начин Девин да не се вмъкне в кадър. Нали си е роден фотомодел!

"Мамо, ще може ли да махнеш тая кошница, че ми смърди на лук?!"

И пак заспа блажено...

И тати да се изяви като фотограф.

Няма нищо по-сладко и нежно от спящо бебе!!!

Ето я и питата на Дамян.

След духовното пречистване е ред и на телесното такова. Гледа уплашено, защото батко му Девин му разказва някаква страшна история. Като е с бебчо Девин все му измисля приказки или му пее песнички (също измислени).

След стандартната вечеря - вкусното млекце на мама, е ред и за вкусната питка на мама, топната в сладичък медец.

Погачата на Дамян - приказка в картинки

September 7, 2013, 3:03 pm

≫ Next: Halloween и за Девин

≪ Previous: Чиста молитва

$

0

0

..."Хората казват, че децата са слънчеви лъчи, които топлят душите на родителите си, че са светлина в най-мрачните дни, че са надежда в най-тежките моменти, че са плод на най-дълбоката и всеотдайна любов. Те носят безкрайна радост и осмислят нашия живот, правят ни пълноценни и изпълват дните ни със смисъл, учат ни и ни обогатяват. Благодарни сме, че ви има!!!"...

Така започва картичката, която сестра ми подари на Дамян за погачата. Позволявам си да я цитирам, защото написаното от нея е толкова вярно, истинско и силно. И така дълбоко ме докосна и разчуства... А и едва ли има по-добро начало за днешната ми публикация от тези думи.

От самото заглавие е ясно, че днес ще ви разкажа за погачата на Яни. Празникът бе миналата неделя, но подготовката за него започна две-три седмици по-рано. Излишно е да ви казвам колко много обичам това малко човече и съвсем логично исках първият му голям празник да е истински приказен и вълнуващ. Подготвих всичко с огромна любов, старание и удоволствие и мисля, че се получи много мило и затрогващо тържество.

Но да карам поред.

1. Избрах датата - 1 септември, и мястото - градината на сладкарница Skyline. Поотложих празника леко във времето, тъй като август е отпускарски месец и повечето ми приятелки не си бяха в София. А в мястото съм влюбена от години. Винаги съм си представяла как един ден ще си имам момиченце и точно там ще отпразнуваме кръщенето му. Е, момиченце нямам, но пък си имам едно прекрасно сладко момченце, което не по-малко заслужаваше приказен празник.

2. Разпратих поканите до всички момичета, които исках да бъдат орисници на моята рожба. 

Освен покана към всяка една от поканените отправих и молба - да подари на Яни картичка, на която да напише своите пожелания към него.

3. Споделих на Светлето Бонин цялостната ми концепция за празника. Знаете, че тя е ненадмината в планирането и организирането на подобен род мероприятия. Безкрайно съм й благодарна за идеите и за огромната помощ, която ми оказа. Исках основните цветове на партито да са светлосиньо, шоколадово кафяво и слонова кост. Обожавам тази комбинация и още докато бях бременна с Яни си бях наумила първият му празник да е в тази гама.

4. След като бях наясно с визията и детайлите, се юрнах по всевъзможни магазини, за да накупя всичко необходимо. Комбинацията "жега + градски транспорт + бебешка количка + непрестанно мрънкащо бебе + разбити или липсващи тротоари"меко казано ми взе здравенцето. А и всичко се случваше в интервала между две кърмения - демек около три часа време. Кърмя, мятам Дамян в количката, мятаме се двамата на метрото и бух в центъра по задачи. Голямо търчане, голямо напрежение!!! А като се приберяхме, се отдавах на труд и творчество. Така се бях развихрила, че цялата къща беше в творчески безпорядък - с една дума на вили и могили! Как ме изтърпяха Пламен и децата, идея си нямам. Ето и какво успях да сътворя.

От картон изрязах тези къщички за птици - по три в комплект (синя, кремава и кафява), да висят над масите в градината. Направих и три по-специални за над парти-масата (виж следващата снимка).

Измайсторих и вълшебни пръчици, с които малките феи да орисат Дамянчето. Тази снимка е нещо като генерална репетиция - Яни пробва дали му е удобен кошът, а батковците му се вживяват в ролята на феи и тестват магическите пръчици. Компетентното мнение на експерта Девин бе, че за нищо не стават. Хубавички били, ама никви магийки не можело да се правят с тях. А забелязахте ли синята панделка на дръжката на коша? Това е същата панделка, която си бях вързала на корема за снимките, с които ви споделих огромната ми радост, че пак съм бременна.

Така се развихрих с ножиците и лепилото, че измайсторих и куп малки картички, които надписах от името на Дамян.

Нямаше как да не се развихря и в кухнята. Изпекох и декорирах точно 74 курабийки. Естествено, отново наблегнах на бебешката тематика и на трите основни цвята. Картинките и десенчетата си изнамерих в нета, а Поли от "Хитрини"бе така добра да ми ги разпечата на фонданена хартия. 

И ако си мислите, че да се декорират курабии и да се гледа бебе едновременно е лесна работа, жестоко се лъжете. Дундуркам половин час Дамянчето да заспи, възможно най-внимателно го оставям в количката и тъкмо хвана точилката и той надава вой. Аз си викам "Е, все някога ще заспи!" , той си вика "Е, все някога ще се откаже!"Е, ясно е кой победи в крайна сметка. Майката е печена, бе Дамянче! Трима такива като тебе са й минали през ръцете. Не се предава лесно тя, не се предавааааааааааа... Добре, че от сладкарницата не ми позволиха да си внеса моя торта, че още колко нерви трябваше да потроша, докато я направя.

 След като курабиите бяха готови, дойде ред да ги опаковам и да им навържа картичките. Благодаря на Дени и Девин, които ми бяха големи помощници. Денис ми помогна безвъзмездно, а Девин намаза една курабийка (заслужи си я детето!) Опакованите курабии сложих в супер сладурската винтидж бебешка количка, която Светлето ми даде.

5. За нещата, с които не можех да се справя сама, прибегнах до услугите на други хора. 

За моята картичка до Яни се доверих на Мила. Помолих я да изработи най-сладурската и стилна бебешка картичка в избраните от мен три цвята и тя сътвори ето тази прелест. Толкова ме трогна и зарадва!!! Не ми позволи да й платя - жест, от който ми стана хем страшно неудобно, хем много мило и приятно!!! Благодаря ти, Мила!

За празника исках и самата аз да съм хубава. Измислих си дизайна на роклята, купих си платове и дантелки, а приятелката ми Боги ми я уши. Благодаря ти от все сърце, Богче!!!

Всеки тоалет се нуждае и от подходящо бижу. И тъй като за моята рокля не открих нищо достатъчно подходящо, реших да си поръчам колие, изработено специално за мен. Съвсем случайно, докато търсех из нета, попаднах на Vanda - hand made jewellery. Толкова се впечатлих, че веднага писах на Поли, момичето, което изработва тези красоти, с молба да направи и за мен нещо изящно. Оказа се, че тя всеки момент очаква втората си дъщеричка и реших да не я тормозя с моите прищявки. Но Поли настоя да изпълни молбата ми. Каза ,че за нея ще е чест и удоволствие. 

 И за мен бе чест и удоволствие да нося това прекрасно бижу!!! Благодаря ти, Поли! И да ти е жива и здрава мъничката Белослава!!! (бебка се роди само няколко дни след като се видяхме с Поли)

Но най-ценен от всичко ми е ето този пръстен-пеперуда!

И няма как да не ви разкажа неговата история. Той ми е подарък от Девин. Още щом разбра за празника на Яни, Девин почна да ме врънка да го заведа в мола, за да ми купел някакво бижу. Мислех, че е нещо мимолетно и ще му мине, но не - в продължение на седмица всеки божи ден ме молеше. Накрая го заведох на щанда на Lalo. От години точех лиги по цветните им красотички и реших, че моментът е идеален да се възползвам и да си купя нещо. Пардон, Девин да ми купи нещо. Душичката твърдо настояваше да плати с пари от неговата касичка - 10.00 лв, толкова давал. Беше ми пределно ясно, че с тоя бюджет сме доникъде. Затова тактично подметнах, че най-много бих се радвала на пръстенче (нали са най-евтини). Девин се спря на кафявата пеперудка. Попитахме момичето зад щанда за цената - двадесет и кусур лева. Очите на Девин се напълниха със сълзи, устничките му се извиха надолу, брадичката му затрепери... "Ама аз имам само десет лева!""Но това е цената преди отстъпката, Девинче", излъгах аз. "С намалението струва точно 10.00 лв!"И девойчето зад щанда кимна утвърдително. Очичките на Девин блеснаха. Разтвори ръчичка и подаде омачканата от стискане банкнота. След минута аз стисках торбичката с най-безценния пръстен. Помолих Девин да ми каже защо толкова настояваше да ми купи бижу, а той отвърна: "Искам да си най-красивата на тържеството на Яни! И понеже той не може да се погрижи за това, прекалено е малък, аз го направих вместо него."Сега моите очи бяха пълни със сълзи, а на лицето ми грееше най-голямата усмивка. С този пръстен може и да не съм най-красивата майка, но несъмнено съм най-щастливата!!!

 Имах си рокля, бижута. Оставаше само прическата. Благодаря на Йоана от Bright place за кокетния кок, който ми спретна. Премених и Дамянчето с дрешки в любимата ми кафяво-бежова гама. Натъкмени и нагласени се отправихме към сладкарницата. Имахме по-малко от час да украсим градината и да я превърнем в приказно място за приказен празник. Безкрайно съм благодарна на сестра ми Вероника, на Пламен, на Светлето и на момичетата от персонала, без които нямаше да се справя. Специални благодарности на сестричката ми, която не само се грижеше за Дамян през цялото време на тържеството, но и великолепно се справи с ролята на фотограф!

 По красивите навеси от ковано желязо навързахме моите къщички за птици, балони и тези разкошни топки от тишу, които Светлето бе направила. Масите поръсихме с конфети във формата на мънички бебешки крачета. Всичко, естествено, в цветовете на партито - синьо, кремаво и кафяво.

 

 В средата на градината разположихме празничната маса. 

 Буквичките ДАМЯН отново са дело на Светлето или по-скоро на нейния съпруг Христо. Благодаря ти, Ице!!!

На входа на градината закачихме простор, на който висяха най-мъничките бебешорски дрешки на Яни. Получи се толкова сладурско, че кой както минаше, спираше и ахкаше от умиление. 

Всичко беше готово и с Яни трепетно зачакахме нашите гости - феите орисници. 

В уречения час те заприиждаха - красиви, усмихнати, нетърпеливи да орисат малкото бебче със своите благопожелания.

Благодаря от все сърце на всички, които дойдоха и споделиха с мен радостта от този прекрасен ден!!! 

След като всички бяха налице, празникът можеше официално да започне. 

Най-нетърпеливи да орисат Дамян бяха малките феи.

А големите феи наизвадиха фотоапаратите и се започна едно щракане...

После дойде ред и на любимата ми част с традициите и обичаите. За главна фея на тържеството провъзгласих Светлето. Тя и Миленка (фотографката) бяха първите хора след Пламен, на които казах, че съм бременна. На рождения ден на близнаците миналия октомври, Светлето се загледа в дълбокото ми деколте и подхвърли нещо от рода на "Я, как си го изпълнила!", а аз в стил гузен негонен бяга изломотих "Ами, бременна съм!"Миленка дори успя да документира случката с ето този кадър.

От този ден насетне, Светлето съпреживяваше заедно с мен всички вълнения, страхове и трепети на моята бременност. Беше ми истинска опора и не спираше да ми вдъхва надежда, че всичко ще е наред. Тя бе феята закрилница на Дамян още преди да се роди. Обичам те, Светле!!!

За нейни достойни помощнички избрах Хриси (булката със зелената рокля) и Дани (прекрасно момиче, с което се запознах покрай чудните й торти и фотографии). Моята орисия към тях двете е да са следващите, които ще правят погачи на своите рожби. Дано Бог ги дари с това най-голямо и най-мечтано щастие!!! 

Ето го и самият ритуал. Питката, замесена от мен с цялата ми майчина любов и благословия, разчупи Светлето. Първото парче, както си му е редът, бе за Богородица - да бди над малката ми рожба, да го закриля и да му дава сили да расте здрав и щастлив! 

Второто парче бе за Яни. Светлето го захрани с малко залъче, топнато в медец - да му е сладък животът и да расте силен и здрав!!!

Следващото парченце бе за мен, а от него дадох хапка на прекрасната Кармен. Поверието гласи, че майката трябва да подаде залък на нечие чуждо дете. Ако то е момче, следващата й рожба ще е син, ако е момиченце - ще се сдобие с дъщеричка. 

Кармен на свой ред също си отчупи парче от питката и ориса Дамян да си намери много и все хубави жени и да се ожени за най-красивата! Вижте ме само, като истинска свекърва, с какво внимание я слушам. Разбира се ,че ще искам най-хубавите снахи да имам! Няма да си дам момчетата на коя да е, я!!!

 

От погачата парче си отчупи и всяка от присъстващите феи орисници. Парчета се чупят от всички страни, та да стане питката нащърбена. Така зъбките на бебето ще поникнат лесно и ще бъдат здрави. А изпопадалите върху кърпата трохички заедно с оставените метални монети са знак, че ще има пари и богатство. 

Кърпата с двете парчета питка - това на Богородичка и това на Дамянчето, заедно с трохичките и паричките, завързах на възел, но нито твърде стегнат, нито твърде хлабав, та нито да ми е много стиснато детето, нито да харчи безразборно. 

Марги, най-височката фея, постави вързопчето на високо - високо да ми порасте и момчето!!! 

След ритуала с погачата дойде ред и на обичая с орехите. В сито се слагат орехи и някое "лудо младо"девойче ги разклаща над главата на майката и бебето. Колкото повече тракат и подскачат орехите, толкова по-палаво и игриво ще е детето. За да избера лудо младо девойче проведох кастинг. Казах, че ми трябва най-младото и красиво момиче. Брей, щяха да се избият тия жени, бееее! Ако търсех дърта и грозна, щяха да се скатават, ама щом е за младо и красиво, всички се кандидатираха. Оказа се, че с най-малки ЕГН-та са сестра ми, Ели и Дани. Но Вероника избра да снима, а за ситото се хванаха Ели и Дани - и двете несъмнено луди, млади и красиви!!! 

След голямото джуркане последва и голямото трошене на орехи - да ми е отракано момчето!!! За моя радост всички орехи бяха пълни и с хубава ядка - добра поличба за здраве и богатство. 

Айде пак позираме за снимка - този път заситени и развеселени! Получи се страхотен празник и аз съм истински щастлива!!!

 Ама пък сме хубавиииии! Да ни посерат кокошките и де що има хвъркати и пернати! :)

 Аз, Кармен и Дамянчето.

Това са моите приятелки от градинката, така наречените "майки" (не в съвсем пълен състав, защото някои не можаха да присъстват на събитието). Запознахме се покрай отглеждането на големите ни деца преди 13-14 години и до ден днешен си се събираме и сме си чудна компания. Да сме живи и здрави и все такива добри приятелки, та и внуците си да отгледаме заедно!

И като всяко хубаво нещо и празникът свърши, но емоцията и споменът ще останат завинаги в сърцето ми. 

Прибрах се вкъщи толкова щастлива, с куп цветя и подаръци и с най-прекрасното бебе на света!!! 

 Вижте колко щастлив е и самият Дамян! Със сигурност бе усетил цялата любов и благословия, с които го дариха неговите феи орисници. Бъди все така усмихнат и обичан, мой мъничък Яни!!!

Макар изрично да бях помолила да не носят никакви подаръци, феите отрупаха Дамян с куп дарове. 

С толкова много подаръци определено имахме нужда от помощник. А подаръците се оказаха повече от страхотни!!! Благодаря ви от все сърце, момичета!

А това е къщичката за орисии, в която всяка фея орисница остави своята картичка с пожелания към малкия Дамян.

 Всички картички са толкова красиви, а посланията в тях - прекрасни! Така силно ме трогнаха и разчустваха, че два дни ги четох, препрочитах и роних сълзи. С такива орисии вярвам, че моето момченце ще бъде истински благословено, ще расте здраво и щастливо, ще намери своя верен път в живота, ще сбъдва смело мечтите си и ще стане добър човек, обичан и обичащ!

А това несъмнено е най-хубавата картичка от всички! Девин решил, че и той трябва да подари картичка на Яни и онзи ден, докато кърмех бебчо, се появи с един зелен плик. Остави го върху Дамян и каза "Ето и моята специална картичка за теб!"

"Дамян, роден си, за да даряваш мир"

Мъничък Яни, ти самият си нашият дар!!! Дар е всяка твоя усмивка, всяко бебешко "Агуу". Всеки ден ни даряваш с радост и ни правиш истински щастливи! Обичаме те, мило дете! Обичаме те безкрайно!!!

 На финала искам да изкажа още една благодарност, най-голямата, към моя скъп съпруг. Благодаря ти, любов моя, за обичта и подкрепата, за приятелството, за малкия разкошен Яни и за трите ни попораснали момчета, с които ме дари!!! Благодаря, че те имам!

---

Halloween и за Девин

November 1, 2013, 2:44 am

≫ Next: Торти за юнаци и близнаци

≪ Previous: Погачата на Дамян - приказка в картинки

$

0

0

Идея си нямате колко съм щастлива, че най-после дойде и мина тоя Хелоуин! Питате "Защо?". Веднага ще ви кажа. Защото от миналия Девин не спираше да ме пита колко остава до следващия. Докато бях бременна поне ми разнообразяваше и с въпроси от типа на "Кога ще се роди бебето?", но след като то се роди остана само Хелоуин-а. През ден слушах "Още колко остава, мамо?"Страшна досада, повярвайте ми! А причината толкова да се вълнува бе, че тази година беше негов ред да си покани приятелчета за празника. Миналата година Давид празнува, по-миналата Дени кани гости. Представете си какво му е коствало на Девин цели две години да чака и него да го огрее!!! 

Бях му обещала парти, тъй че трябваше да си удържа на думата. Съобразих се изцяло с желанията на Девин - той беше шефът! Каквото кажеше, това правех. 

Първо се заех с поканите. Шефчето си хареса няколко картинки от нета, които аз претворих в покани. Нищо сложно, само дето времето ми беше крайно ограничено. В петък сутринта, преди да тръгне за детска, Девин ми даде следния инструктаж: "Значи, правиш поканите днес и на обяд идваш да ми ги донесеш в детската, за да ги раздам на децата. И понеже така и така ше си се разкарвала до там, най-добре и мен да си ме прибереш!"Е как пък не! Все пак, за да не му развалям хатъра, се юрнах да изпълня поръчката, макар и с няколко часа закъснение. Реших да използвам следобедния сън на Дамянчето и да действам. Но както се казва, направих си сметката без кръчмаря. Дамян така и не благоволи да заспи. Та се наложи да се разкъсвам между него и ножиците и лепилото. 

Така или иначе успях и точно в 16.00 часа бях пред детската градина - съвсем навреме, преди родителите да са си взели децата, та да може Девин да им раздаде поканите. Обаче шефчето се появи в крайно кисело настроение. Очите му бяха пълни със сълзи и нареждаше хлипайки нещо от рода на "Искам да ме преместиш в друга детска!"Ужасно се притесних. Опитах се да разбера каква е драмата - неуспешно. Пробвах да му пробутам и поканите - отново ударих на камък. Сега не му било до тях. И на мен не ми беше до тях с ревящо бебе, ама ги направих, нали? Както и да е. Тръгнахме си от градината - аз със свито сърце, Девин ревящ, поканите нераздадени. Само Дамян си беше добре - спеше си в количката и хич не му пукаше. Баровец! По пътя към вкъщи Девин благоволи да ми разясни защо е така разсроен. Първо някво дете му нанесло "знаеш ли какъв як ъперкът"! Чак кръв му потекла от устата. Освен това всички му се подигравали, че е с пръстен, което значело, че е женен. Пък той пръстенът всъщност беше от "Властелинът на пръстените"- пристигна предишната вечер по пощата, поръчка от ebay. И за финал, госпожата им дала толкова много страници с домашно, че никога нямало да успее да си го напише. Съботата и неделята били за забавления, а сега всичко му се обърквало.

Понеделник - втори опит поканите да бъдат раздадени. Сутринта ги сложих в раничката на Девин и най-учтиво го помолих на всяка цена да ги даде на децата. Отивам следобеда да го взема и какво констатирам - само едно от децата си е получило поканата. Изумена питам Девин кво става, а той спокойно ми отвръща "Ми на другите не ми остана време да ги раздам."Не му останало време, моля ви се!!! 

След поканите се заех и с почерпката. Шефчето поръча няколко тави с курабии и няколко с кексчета. За моя радост и той се включи в направата им. Било му приятно да се труди. Меси, точи, ряза, бърка с миксера. Много ми помогна, не мога да си кривя душата. Колко хора могат да се похвалят, че шефът им е свършил половината работа?!?

  

 На нощната смяна приключих с печенето, а на дневната се отдадох на декорирането. Заложих на по-семпли дизайнчета, че не разполагах с много време, пък и бебе гледах междувременно. Добре, че Денис беше болен и си остана вкъщи, та да ми помага в критичните моменти. И Давид и Пламен се включиха в приготовленията и организацията на партито. Благодаря им на всички!!!

А самото парти мина като по учебник - костюми, маски, почерпка, игри. За съжаление, обаче, не всички деца успяха да дойдат, но и в умален състав беше весело. Само с обикалянето по домовете не им се получи на децата. Върнаха се с кошничка, пълна единствено с корнфлейки. Но пък с такъв кеф си ги изядоха!!! 

А на мен ми беше такъв кеф, че успях да зарадвам Девин и да го направя щастлив. Късно вечерта, като си лягаше, ми каза: "Мамо, толкова хубаво беше, че сам си го разказвам отново! Благодаря ти!"Аз ти благодаря, Девинче, че те имам!

А сега е време да се отдам на заслужена почивка - няколко години надявам се, докато не порасне Дамян и не почне и той да мрънка, че иска парти за Хелоуин. 

 Празничната маса. Стайлингът изцяло е съгласуван с Девин!

 И Дамянчето беше облечен подобаващо за празника, макар че беше повече сладък, отколкото страшен! Страшен е само размерът на бузите му!!! :)

Торти за юнаци и близнаци

November 23, 2013, 1:51 am

≫ Next: Ангели небесни

≪ Previous: Halloween и за Девин

$

0

0

Преди време една събота с Пламен се договорихме - той гледа бебето, аз приготвям вечерята. Познайте какво ядохме? Веднага ще ви отговоря - китайско! Харизах Дамян на баща му, а аз и Девин се изстреляхме към най-близкия китайски ресторант. Но подходихме малко като таксиметраджии. Първо обиколихме квартала и чак тогава се озовахме пред китайския, нищо че е само през два блока от вкъщи. Та седим си отвън и чакаме да ни стане готова поръчката и Девин подхваща: "Като си родим следващото бебе...."Тоя рефрен го слушам кажи-речи всеки ден откакто се появи "новото"бебе. Веднага го скастрих: "Ти не разбра ли, че следващо бебе няма да има?! Освен, ако някой не ми гарантира, че ще е момиченце." - продължих леко уклончиво аз. "А ти не разбра ли, че момиче никога няма да имаш?" - ядосано отвърна той. Викам му: "Що така, бе Девинче?", а той ми сочи с пръстче към небето и се подсмихва: "Защото Бог така е решил. Нали знаеш, че си зодия комодски варан? Само момчета раждаш."Това последното, за тези от вас, които не са наясно, му хрумна веднъж, докато гледахме някакво научнопопулярно филмче по Nat Geo Wild. Разказваше се за остров, на който живеят само женски комодски варани. За да могат да се размножат, някак сами се оплодили, но всички заченали само мъжки екземпляри. Девин изгледа материалчето с огромен интерес и в заключение възкликна: "Ха! Разбра ли сега? Значи ти си зодия комодски варан, щом само момчета раждаш!" 

Та седим си пред китайския ние двамата и обсъждаме моята карма да бъда само мъжка майка и Девин по едно време вика: "Ама като се замисля, има един начин и с момиченце да забременееш. Обаче зависи от тати. С него трябва да се разбереш.""Ха, добро утро!" - мисля си аз. Но ми стана любопитно какво има предвид Девин. "Трябва да го оставиш само той да готви. Така ще ядем само сандвичи и пържоли, щото той друго не може да прави. А сандвичите и пържолите правят възможността за момиченце голяма."Интересно. Не бях чувала подобна теория. Преди години, като правехме опити за трето, четох, че шоколадът повишава шансовете да се зачене девойка. Изюрках Пламен да яде шоколад, а той се фръцна: "Ох, ми не ми се яде, мило!"На тебе ли, бе???? Дето без да опаткаш един шоколад вечер не си лягаш!!! Ама като се запъна и ей го на - появи се Девинчето, пак момче. Като си правехме Яни, муахме каквото ни душа иска - пак момче! Та тая теория с храните нещо съмнителна ми се струва. 
Междувременно поръчката ни стана готова. Взехме си китайските манджички и се прибрахме. Ама за всеки случай след вечеря, като си легнахме, не правихме секс - за по-сигурно, да не взема с китайче да забременея. :)))

Та цялата тая "момчешка"прелюдия беше, за да ви настроя на вълна момчешки торти. Днес ще ви представя няколко такива, които съм правила назад във времето. Като казвам "назад във времето", разбирайте с години назад. (тук си предсатвете, че има засрамено емотиконче).

С първата ще се върнем чак в месец феврурари 2012 година. Това е тортата на Свилен. Правих я за втория му рожден ден. Майка му Галя ми писа половин година предварително, за да си запазя датата за тях и да уточним детайлите. Първоначалната й идея бе тортата да е на два етажа, като първият е декориран с любимите играчки на Свилен, а вторият да е като полянка, на която са насядали Печо Пух и компания. На мен, обаче, този вариант ми се видя доста претрупан и затова й предложих да изберем дизайн или само с играчките, или само с Пух и приятели. Галя предпочете да си имат своята уникална торта - именно с любимите играчки на нейното момченце. Прати ми ги на снимки и моделирането започна. За основни цветове на етажите избра зелено и синьо. А за вкуса се допита до таткото на Свилен, който категорично се спря на Шоколина. Реших да ги зарадвам и с няколко курабийки изненада, които да подарят на гостите. Единственият проблем бе транспортирането на тортата, тъй като трябваше да пристигне чак в Димитровград. Това, между другото, е втората ми торта, която пътува до този град. Първата бе една от най-харесваните ми торти - пролетната с теменужки, чиято история можете да прочетете тук.За щастие Галя успя да ангажира нейни близки, които откараха тортата цяла и невредима. А ето я и нея. 

С втората торта ще се върна още по-назад във времето до ноември 2011 година. (още по-засрамено емотиконче) Поводът да я направя бе вторият рожден ден на един друг юнак - Калоян. Майка му Димитрана бе открила блога ми година по-рано, търсейки торта за първия рожден ден на момченцето си. Но тогава не се престрашила да ми пише, тъй като оставали само броени дни до празника. Затова за втория рожден ден се свърза с мен два месеца по-рано и поръчката й бе приета. Идеите за дизайн бяха две - или 3Д торта във формата на багер, тир, камион или някоя такава тежка машина или торта на тема Майстор Мани. Признавам си, до този момент не бях чувала нищо за въпросното лице. Веднага се допитах до моите верни съветници и помощници в подобни ситуации - децата ми. Те, естествено, най-подробно ме запознаха с Мани и ме открехнаха, че мога да си купя и списание със същото име. Ето го и него. 

Вариантът с 3Д тортата го отхвърлих моментално, тъй като не бе по силите ми. Ужасно са ми трудни този тип торти, затова не се и наемам да ги правя. Остана вариантът с Майстор Мани. Диди си представяше тортата като сандъче с инструменти, но аз й предложих друга визия и тя се съгласи. Купих си въпросното списание, от което да гледам и ми беше много по-лесно да претворя героите от захарно тесто. В крайна сметка се получи това. 

Третата торта е на футболна тематика и е за един върл фен на Manchester City. Той се казва Бойко и поводът да му направя торта бе деветият му рожден ден през март 2012 г. А самата торта бе една от общо четирите, които съм правила за неговото семейство, с което всъщност вече съм ви запознавала. Представям ви ги отново: сестричката Калина, за която правих Червената Шапчица, майката Галя, която съвместно със съпруга й Георги изненадахме със захарен букет лалетаи Георги, за който пък бе пържолката със зеленчуци. Да направя торта за Бойко, бе истинско удоволствие и чест за мен, тъй като той ми е голям фен. На вкус тортата бе бананова, а на вид, естествено, футболна. Интересно съвпадение бе, че без да знам броя на съучениците на Бойко, бях направила точно толкова звездички. А за звездичките от радост в очите на Бойко разбрах от майка му Галя. 

На финала и двете торти за третия рожден ден на близнаците Сами и Боби, който отпразнувахме миналата година в края на октомври. Както знаете, майка им Светлана е ненадмината в планирането и организирането на грандиозни и запомнящи се партита. Всичко е тематично и изпипано до най-малкия детайл. Лайфмотивът на миналогодишния купон бяха динозаврите. Моето участие в цялата схема, разбира се, бяха тортите. Светлето ми прати ето тази снимка, която да ми послужи като скица за дизайна. 

Допълнително ме улесни още повече, като ми даде и картонени шаблончета на четирите вида динозаври, старателно изрязани от Ицето (таткото на близнаците). 
Въпреки цялата помощ и съдействие, които ми оказаха семейство Бонин, направата на тортите ме затрудни много. И то не за друго, а защото вече бях бременна и ми беше кошмарно лошо. Но все пак се справих и бях безкрайно щастлива. Още по-щастлива бях, че имах възможността да присъствам на самия празник, който бе наистина впечатляващ. Но най-добре да ви разкажа за него със снимки, за да се потопите и вие в цялата атмосфера и да усетите настроението. 

Това е само малка част от вкусотийките, които присъстваха в празничното меню. Забелязвате ли колко тематично е всичко? Забелязвате ли с колко вкус и старание е приготвено? Забелязвате ли колко много труд и търпение са вложени? 

Тези гигантски яйца отново са изработени от Светлето по технологията папиемаше. А вътре има плюшен динозавър. Всяко от поканените на рождения ден дечица си тръгна с такова яйце и още куп подаръци. При семейство Бонин това е традиция. Уникални хора!!! Можете да си представите колко щастливи си тръгват децата от техния дом. 

А ето така започна и самата програма на празника - с филмче за динозаврите, което децата изгледаха с голям интерес. Бяха като част от научен екип, начело на който имаше "истински"изследовател, вманиачен по динозаврите. 

След научната беседа имаха и практика на открито. Нагледно видяха как изригва вулкан.

Експедицията продължи с разкопки в огромен пясъчник, в който с общите усилия на всички бяха открити останки от динозавър. Находката се оказа изключителна - младите учени успяха да сглобят цял динозавърски скелет!!! Бяха открити и множество яйца. Всеки счупи своето с помощта на този чук, а вътре намери малък динозавър. 

След грандиозния успех при разкопките беше ред на заслужен купон с много настроение, забавни игри и танци. А на финала дойде ред и на тортите, духането на свещичките, пожеланията. 

И най-хубавата част от живота на една торта - нейното разрязване, за да бъде изядена. Тези двете бяха различни като вкус. Едната бе Рафаело, а другата - тирамису. 

А тази снимка от рождения ден ми е много скъпа, защото е направена само минута, след като казах на Светлето и Миленка, че съм бременна. Те бяха първите хора, на които съобщих новината. А на тазгодишния рожден ден Дамянчето вече съвсем официално беше сред гостите. Празникът отново бе невероятен!!! Темата - цирк. И цирк наистина имаше. Детска трупа циркови артисти изнесе страхотно представление. Имаше акробатика, фокуси, жонглиране, еквилибристика, клоуни... Уникално е това семейство Бонин! Казвам го за пореден път и няма да се уморя да го повтарям! Сами и Боби са истински щастливци с такива родители!!! 

А тази разкошна балерина Bearington bear е моят подарък от семество Бонин в знак на благодарност за тортите. 
Тази година нямах възможност аз да ги направя и ми беше много мъчно, защото прекъснах една традиция. Досега все аз изработвах тортите за техните празници: жабоците-принцове за първия рожден ден, торти за прощъпулника им, маймунките за втория рожден ден, динозаврите за третия. Тази година честта се падна на Ани Савенко, която сътвори прекрасни тортина тема цирк.

Е, разходих ви бая назад във времето. Ако разходката и емоциите са ви поуморили, предлагам ви да хапнете нещичко за подсилване. Аз се двуумя между сандвич и пържолка. :)))

Ангели небесни

December 15, 2013, 12:50 pm

≫ Next: С дъх на канела, на вино, на постни сърмички и на какво ли още не и с много любов!!!

≪ Previous: Торти за юнаци и близнаци

$

0

0

Преди близо две седмици получхме прекрасна покана от детската градина на Девин за Рождественски концерт. Дечицата от неговата група ни канеха на коледно тържество в църквата. Девин, за да не разваля изненадата, тайничко ми сподели, че ще бъдат ангелчета и ще пеят коледни песни. Направо настръхнах от вълнение!!! Обожавам детските представления. Толкова са трогателни и мили, а аз така се разчуствам, че лея ли лея сълзи от умиление. 

Реших за госпожите и за всяко от дечицата да направя курабийки, декорирани с ангелчета. Исках да ги зарадвам и да им благодаря за невероятната емоция, с която щяха да ни дарят. 

И така месенето, печенето и украсяването на меденки започна. За два - три дена къщата ни се превърна в сладкарска работилничка. Навсякъде цареше творчески безпорядък (ама голяяяяяяяям безпорядък!!!) и ухаеше тъй приятно на мед и канела. Както неведнъж съм ви споделяла, декорирането на курабийки ми носи изключително удоволствие. Така ме увлича, че не мога да се спра. Обикновено украсявам двойно повече бройки от предварително заплануваните. И сега така се получи. На финала имах над 80 коледни меденки. Ето ги и тях!

А концертът беше вълшебен! Църквата се напълни с хора и беше тъй вълнуващо и празнично! Посрещна ни отец Александър с кратко слово, а след него черквата се огласи от звънките гласчета на нашите малки ангелчета. Пееха коледни песни в съпровод на пиано и виолончело, а очите ми се пълнеха със сълзи. Беше наистина и приказно, и прекрасно. 

Пожелавам и на вас да се заредите с такова настроение за Коледните празници, сърцата ви да са изпълнени с любов, а домовете ви - с много топлина и уют. Бъдете щастливи!

А на следващия ден след концерта, ми се обади г-жа Танева, директорката на детската градина, да ми благодари за жеста. Стана ми толкова мило и приятно!

С дъх на канела, на вино, на постни сърмички и на какво ли още не и с много любов!!!

December 27, 2013, 7:08 am

≫ Next: Класация 2013

≪ Previous: Ангели небесни

$

0

0

Ако има нещо, заради което обичам зимата, освен пухкавият сняг, то това са множеството празници. Обожавам настроението, което ме завладява, цялата еуфория, приготовленията, търчането по магазини, напрегнатата програма в кухнята, лудницата вкъщи, подаръците, гостуванията.... Всичко това ме зарежда толкова положително и ме прави невероятно щастлива. 

Тази година, покрай вечно мрънкащия Дамян, ми беше доста притеснено дали ще се справя с всичко, но все пак успях и съм много доволна. 

Коледната магия ме завладя още покрай Рождественския концерт на Девин, за който ви разказах в предишната публикация. Творческото в мен се събуди и така се развихрих покрай печката, че за нула време изпекох десетки тави с най-различни сладки. Рецептите за тях ще публикувам на страничката Рецепти, а сега само ще ви ги покажа. 

Част от сладките бяха предназначени за подаръци, а останалата бяха излапани от моите момчета. Те бяха толкова щастливи, че най-накрая и за тях има курабийки и сладки. Чак не можеха да повярват, че им е позволено да хапват на воля "Мамо, ама верно ли всичките са за нас???"

 Какаови кукита с ром, стафиди и лешници - супер хрупкаво, ароматно и вкусно!!!

 Ванилени кукита с червени боровинки

 Канелени курабии

 Лимонови звездички, ягодови сърчица и ментови елхички

 Целувчени ореховки или орехови целувки - не зам как да ги нарека, но се топят в устата.

 Сладките са медени сърцича, а фигурките - най, най-любимите ми играчки за елха!!! Обожавам ги. По тях ме запали Светлето Бонин преди две години, когато ми подари първата фигурка за Коледа. Влюбих се в нея и реших, че трябва да имам и останалите от серията. И почна едно невероятно търсене. Няма град, в който да съм била и да не съм проверила в магазинчетата тип "за един лев"(в тях ги продават) дали няма някоя бройчица. Междувременно Светлето ми подари още две елфчета. Нямам идея дали вече съм събрала всичките, но продължавам да търся. Превърнало се е в мания. За жалост тази година не открих нито едно елфче, но и нямах възможност да обикалям много с това бебе.  

 Кафени сладки - с истинско мляно кафе. 

Любимите ми рохлички или както Пламен и децата ги наричат "мръхлички". Тестото се топи в устата, ореховите ядчици хрупкат толкова приятно, а ванилената пудра захар ухае неустоимо. Как да не ги обича човек?!?!?

 Курабии с цедено кисело мляко, мюсли и стафиди. Хрупкаво и може би здравословно. :)

Не се сдръжах да не направя и декорирани меденки. Обещах на Пламен да украся само двайсетина, колкото да ми мине меракът, но бройката пак стана в пъти повече - близо 70. 

 Докато някои снимат, други похапват меденки.

Не се мина и без торта (провансалска със сушени сини сливи) и няколко къпкейкчета, които направих специално за родилното отделение в болница Вита, където това лято на бял свят се появи Яни. За персонала в болницата бяха и част от декорираните меденки.

 А ето как изглеждаше холът ни в навечерието на празниците. Мисля, че никога не е било чак толкова разхвърляно. А размазаното петно в ляво е Девин, който не спира да прави кълбета назад-напред върху постелката за игра на бебето. А бе лудницата е пълна!

Със сладкото дотук. На 23 от сутринта минах на вълна постни манджи за Бъдни вечер. Успях да наготвя всички традиционни ястия, които правя за празника - бобец, пълнени чушки и постни сърмички, чушки с боб и бобена салата. Омесих и питка с късметчета - най-любимата на децата част от менюто. Вечерта на масата имахме цели 11 неща, а около нея - цели четири прекрасни деца. Беше толкова хубаво и празнично!!! 

 Най-нетърпеливите вече са край масата! Дамян не може да откъсне очи от телевизора - даваха "Тайните служби на Дядо Коледа".

 Най-забавната част от вечерята - на кой какъв късмет ще му се падне. Парата отново беще у Девин. Още докато правех питката ме заплаши, че ще си избере парчето с паричката и така и стана. Голям късметлия е!!! Останалите късмети кажи-речи си намериха точния човек, за когото бяха наречени. Единствено Пламен се изненада с късмет "ново зъбче", но на следващата вечер коронката на зъба му падна, та ще се наложи да си прави нова. Тъй че късметът неслучайно се е паднал на него. :) Да видим аз какво ще правя с моите късмети "нов приятел", "гадже", "танци-манци"и "богатство"! Звучи сякаш ще отида на клубче, ще срещна някой богат чичко и ще се гаджосаме. Само дето на клубче не съм стъпвала от години... А след тия късмети дори и да реша да отида, Пламен едва ли ще ме пусне. :)

По традиция масата остана така до сутринта, та да могат през нощта и духовете да се нагостят. А според Девин у нас духове да искаш. 

Същата вечер украсихме и коледната елха. Винаги го правим точно на Бъдни вечер. Тази година реших да използвам за украса всички курабийки, които съм получавала като подаръци от моите приятелки Вал, Ради, Мина и Ивейн. Сърце не ми дава да ям декорираните красоти, които сътворяват те и затова си ги пазя. Пламен ми проби с бормашината дупчици, така че да им вържа канапчета и да ги закачим на елхата. Стана приказно! Сега си ги гледам и толкова им се радвам! А пък сестра ми ми подари няколко играчки за елха във вид на курабии - супер съвпадение, които се вписаха перфектно в украсата. 

В коледната утрин децата станаха още в тъмни зори да видят какво им е донесъл Дядо Коледа. За щастие, той бе изпълнил повечето им желания, та нямаше много сърдити и разочаровани. Само дето бяхме забравили да им напълним коледните чорапи с лакомства, което Девин прие изключително тежко. Цял ден не спря да разсъждава защо така се е получило - Дядо Коледа ли е забравил, сладки ли не са му останали, те ли не са били достатъчно послушни... Но и през ум не му мина, че майка му и баща му са заплеси и вината е изцяло тяхна. :) 

 От леглото по пижами право под елхата на лов за подаръци. 

 Батко му Денис го е маскирал като подарък. Несъмнено Дамян е най-безценният подарък, който ни донесе отминаващата година. А най-големия като размери не успяхме да го поберем под елхата. Най-после се сдобихме със седемместна кола. Дано си я ползваме със здраве и само на хубави места да пътуваме с нея!

 Ей на това му викам аз коледна елха от деца!!! Голяма веселба падна! Само на Дамян не му беше особено смешно. Явно няма да го даваме в някоя циркова трупа да е върхът на пирамидата. :)))

 Тази Коледа предизвикателството да направя обща снимка на децата беше още по-голямо - нали са с едно повече! 

 Преспапието, което Девин държи, всъщност е подаръкът ми от него. Сам ми го е избирал и го е купил с пари от касичката си. Толкова ме изненада и зарадва! И не само той. Давид ми подари комплект коледни формички за курабии (дори не бях виждала такива), а от Денис получих ръкавици. Той принципно ми подарява крем за ръце, но тази година не успях да си го използвам целия. Та Дени бе принуден да измисля друг подарък. Явно грижата за ръцете ми му е много важна, след като се е спрял на ръкавици. :)

 

 Девин ще учи Дамян как се отваря подарък - изключително ценен и важен урок!

 Дамянчето се опитва да си хапне опаковъчната хартия от подаръка. Чувал е и той за рециклиране, милият. :)))

Е, така мина първата част от празничния цикъл за нашето семейство. Сега събираме сили и празничен дух за следващата. 

Пожелавам и на вас много настроение и любов! Посрещнете Новата година на хубави места с любими хора и бъдете щастливи!

Класация 2013

December 31, 2013, 6:03 am

≫ Next: Победителите в Класация 2013

≪ Previous: С дъх на канела, на вино, на постни сърмички и на какво ли още не и с много любов!!!

$

0

0

И тази година се изтърколи неусетно! За мен тя бе повече от вълнуваща. Емоциите ме носеха от една крайност до друга. Най-прекрасният миг бе раждането на четвъртото ни момченце Дамян, а най-тежкият - загубата на моята любима баба Кера. Щастлива съм, че и в най-приказните, и в най-трудните моменти до мен бе Пламен. Обичам го безкрайно и си пожелавам да посрещаме заедно още много Нови години, заедно да сбъдваме още много общи мечти и все така да сме си близки и най-добри приятели. Благословени сме да имаме нашите страхотни момчета. Да са ни живи и здрави! Нека Новата година им донесе много усмивки, късмет и успехи! 

Равносметката и пожеланията в личен план ги направих. Сега идва ред и за вече традиционния ежегоден отчет под надслов "Аз ги направих, вие ги оценете!" - Класация 2013. Тази година не ви показах кой знае колко сладки творения (заради най-сладкото ми творение Яни), но все пак не минах и без нищо. Претендентите за победители групирах в две категории - торти и декорирани курабии. Вашата задача е да посочите своя фаворит от всяка категория. Моля ви, гласувайте само по веднъж - така е честно, а и класацията ще е максимално обективна. Под формата на коментар тук в блога посочете вашите имена и номерата на любимите ви торта и бисквитки. С един коментар могат да гласуват няколко човека. Гласуването ще продължи през целия месец януари, а победителите ще обявя в началото на феврурари. Разбира се, ще има победител и сред вас! Един от всички, дали своя вот, ще получи подарък от мен - кутия с декорирани курабийки. Пожелавам ви късмет и се надявам заедно да се забавляваме с нашата Класация 2013. Вече тръпна от любопитство да разбера кой ще спечели най-много от вашите гласове. :)

А ето ги и претендентите. 

Торти

1. Мечо Пух

2. Зелена ябълка

3. Любимите играчки

4. Снупи

5. Пате

6. Букет от рози

7. Кръщение

8. Барбекю

9. Къпкейкче с черешки

10. Пролет

Декорирани бисквитки

1. Цветя

2. Сърца

3. Винтидж

4. Къпкейкчета

5. Бебешки

6. Хелоуин

7. Ангели небесни

8. Коледни

Е, видяхте ги. Сега е ваш ред да прецените дали заслужават вашия глас. :)))

По независещи от мен причини се случва някои коментари да не бъдат публикувани. Моля ви, след като напишете вашия коментар, проверете дали се е появил. Трябва да е виден моментално, тъй като се публикува директно, без да чака моето одобрение. В случай, че не го виждате, опитайте отново. За по-лесно и сигурно, най-добре още преди да го публикувате, си го запазете и после, ако не се появи, само го пейстнете отново. Така ще улесните и мен в случай, че коментарът се появи повече от един път, та да изтрия повторенията. Благодаря ви за разбирането и съдействието!

Щастлива, спорна и благословена Нова година!!! 

Победителите в Класация 2013

February 3, 2014, 4:12 am

≫ Next: Честит рожден ден, Дави!!!

≪ Previous: Класация 2013

$

0

0

Ето, че и Класация 2013приключи! Благодаря ви за участието, за високите оценки и за милите пожелания!!!

Тази година своя вот за претендентите в надпреварата дадоха общо 378 човека или по-скоро 376, защото двама не са посочили конкретен фаворит. Имената на всички участници можете да видите в списъка най-долу. Радващо за мен е, че интерес са проявили и малки, и големи. Участвали са и цели семейства. 

И така, на база на дадените от вас гласове, победител при тортите е Пролет с общо 78 гласа. На второ място се нарежда Зелена ябълка, спечелила 55 почитатели. Третото място си поделят Снупи и Барбекю с по 44 точки. Или ето как изглежда почетната стълбичка:

Класирането на останалите претенденти е както следва:
четвърто място - отново двама претенденти - Мечо Пух и Пате, с по 38 гласа
пето място - Къпкейкче с черешки с 32 гласа
шесто място - Кръщение с 22 гласа
седмо място - Букет от рози с 16 гласа
осмо място - Любимите играчки с 13 гласа
Както виждате, няма нито една торта, която да не е получила гласове. 

 При декорираните бисквитки безспорен лидер са Цветя, спечелили сърцата и възхищението на 116 от вас. Непосредствено след тях се нареждат Бебешките курабийки с 82 гласа. Третото място заемат Коледните меденки, събрали 71 от вашите гласове. 

Останалите гласове се разпределят по следния начин:
четвърто място - Къпкейкчета с 37 гласа
пето място - Ангели небесни с 30 гласа
шесто място - Винтидж с 15 гласа
седмо място - Хелоуин с 14 гласа
осмо място - Сърца с 9 гласа
И тук няма претендент, който да е останал неоценен.

Сред претендентите в Класация 2013 победителите вече са ви известни. А сега и най-очакваният от вас момент - кой е късметлията, спечелил тазгодишната награда - кутия с декорирани курабийки. 

За да определим печелившия, използвахме три сфери (или по-точно бурканчета). В първото имаше листчета с цифрите от 0 до 3 включително. Във второто и третото листчетата бяха с цифри от 0 до 9. Отговорната задача, да изтегли по едно листче от всяка сфера, се падна на Денис - като най-голям! 

Леката ръка на Дени изтегли цифра 0 за стотиците, 8 за десетиците и 2 за единиците. Или печелившият номер е 82. А под този номер в списъка с гласували се намира Румяна Сотирова, оставила ето този коментар:

Анонимен2 януари 2014 г., 17:24

Торта "Зелена ябълка"и бисквитки "Бебешки":) ....Румяна Сотирова

 Честито на Румяна!!! Очаквам да ми пише на мейла, за да се разберем как ще получи своята награда.

На всички останали благодаря още веднъж от все сърце за интереса и участието. Догодина, живот и здраве, пак! А дотогава ви желая много щастливи мигове и много късмет!!! 

А това е списъкът на всички участвали в класацията.

1. Цветомира Станева - Зелена ябълка и Коледни
2. Гергана Лазарова - Снупи и Цветя
3. Донка Дерекювлиева - Барбекю и Бебешки
4. Нели Оучева - Снупи и Цветя
5. Евгения Маркова - Мечо Пух и Бебешки
6. Павлина, Бургас - Барбекю и Бебешки
7. Петър, Бургас - Барбекю и Цветя
8. Деница Гроздева - Пролет и Бебешки
9. Камен Савов - Снупи и Коледни
10. Пепа, Мадрид - Мечо Пух и Цветя
11. Веселин, Мадрид - Зелена ябълка и Къпкейкчета
12. Мая Ф. - Барбекю и Хелоуин
13. Съпруг Мая Ф. - Снупи и Хелоуин
14. Албена Иванова - Пролет и Ангели
15. Антоанета Божилова - Барбекю и Бебешки
16. Таня Манолова, Хасково - Любими играчки и Бебешки
17. Теодора, Варна - Пате и Ангели
18. Николай, Варна - Играчки и Цветя
19. Боян (1.8 год), Варна - Мечо Пух и Коледни
20. Марияна Минкова, Добрич - Ябълка и Бебешки
21. Таня Младенова, Перник - Мечо Пух и Цветя
22. Емилия Стоева, Троян - Пате и Коледни
23. Красимира - Мечо Пух и Цветя
24. Севдалина Бинева - Пате и Коледни
25. Петя Петкова - Пролет и Ангели
26. Ева Скалекова - Мечо Пух и Коледни
27. Кристина Стоянова - Барбекю и Хелоун
28. Ивелина Георгиева - Пролет и Цветя
29. Веселина, Лондон - Пролет и Цветя
30. Миглена Любомирова - Ябълка и Цветя
31. Надя Га - Ябълка и Ангели
32. Мария Илиева, София - Барбекю и Цветя
33. Боряна Бекирска, Съединение - Пролет и Цветя
34. Радка Врачева, Пловдив - Къпкейкче и Коледни
35. Анонимен (02.01. - 13:58) - Пате и Винтидж
36. Анонимен (02.01. - 14:02) - Мечо Пух
37. Весела Маринова - Мечо Пух и Цветя
38. Петя Петкова - Къпкейкче и Ангели
39. Елена - Пате и Коледни
40. Деница - Пролет и Коледни
41. Димитрина Атанасова - Пате и Цветя
42. Нина Желева - Пролет и Цветя
43. Светла Димитрова, Варна - Барбекю и Цветя
44. Антония Милчева, Стара Загора - Барбекю и Коледни
45. Димана - Къпкейкче и Коледни
46. Прокурора - Пате и Цветя
47. Мая Лазарова - Мечо Пух и Коледни
48. Ваня Русинова, Испания - Барбекю и Коледни
49. Ивана Петкова (7 год) - Пролет и Виинтидж
50. Силвия Миланова - Ябълка и Коледни
51. Цветелина Павлова - Пролет и бебешки
52. Ваня, Казанлък - Ябълка и Къпкейкчета
53. Николай, Казанлък - Барбекю и Хелоуин
54. Александър, Казанлък - Мечо Пух и Коледни
55. Милена И.Н. София - Къпкейкче и Цветя
56. Майка на Милена - Барбекю и Цветя
57. Баща на Милена - Барбекю и Цветя
58. Мирослава Ценова - Мечо Пух и Винтидж
59. Раче - Ябълка и Ангели
60. Марина Евлогиева - Каменова, София - Снупи и Коледни
61. Мария Севева - Кръщение и Коледни
62. Татяна Томишкова - Барбекю и Коледни
63. Томи (син на Татяна) - Мечо Пух и Къпкейкчета
64. Дани (син на Татяна) - Мечо Пух и Цветя
65. Антоанета Стоилова - Пролет и Коледни
66. Бухтичка - Ябълка и Къпкейкчета
67. Галина Стакева - Ябълка и Ангели
68. Мери Лулчева - Пролет и Цветя
69. Стела Лилова - Пролет и Коледни
70. Анонимен (02.01. - 15.32) - Ябълка и Цветя
71. Надя Нигро - Букет и Цветя
72. Мая Стайкова - Снупи и Хелоун
73. Ная Стайкова (дъщеря на Мая) - Букет и Сърца
74. Евелина Нейчева, Добрич - Пате и Коледни
75. Преслава Батаклиева, София - Барбекю и Бебешки
76. Деница Андреева - Ябълка и Бебешки
77. Вилини - Кръщение и Къпкейкчета
78. Йови (дъщеря на Вилини) - Мечо Пух и Коледни
79. Силвия Димова - Снупи и Бебешки
80. Весела Вангелова - Къпкейкче и Сърца
81. Роси Илиева - Мечо Пух и Коледни
82. Румяна Сотирова - Ябълка и бебешки
83. Албена Божидарова - Къпкейкче и Къпкейкчета
84. Дияна Стоянова - Ябълка и Цветя
85. Дарина Димитрова - Ябълка и Винтидж
86. Дани - Ябълка и Цветя
87. Даниела Атанасова - Кръщение и Цветя
88. Ива Нешева - Ябълка и Бебешки
89. Поли Станина - Пролет и Цветя
90. Ели - Ябълка и Коледни
91. Мария Славова - Играчки и Бебешки
92. Мария Денков - Пролет и Цветя
93. Владимир Денков - Барбекю и Цветя
94. Наталия Янакиева - Ябълка и Цветя
95. Теди - Стефина - Снупи и Цветя
96. Моника Милева - Барбекю и Хелоуин
97. Деяна Демирова - Пролет и Цветя
98. Съпруг на Деяна - Барбекю и Хелоуин
99. Голяма дъщеря на Деяна - Снупи и Винтидж
100. Малка дъщеря на Деяна - Мечо Пух и Коледни
101. Хриска Сабаджиева - Пролет и Цветя
102. Виолета Димитрова, София - Пате и Цветя
103. Йорданка Колевска, София - Пролет и Цветя
104. Петя Петкова, Своге - не може да избере
105. Анастасия Янкова - Къпкейкче и Ангели
106. Лора Найденова - Пролет и Коледни
107. Рейл фемили - Барбекю и Цветя
108. Валя - Пролет и Коледни
109. Елка - Пролет и Бебешки
110. Наталия Недялкова - Пате и Бебешки
111. Красимира Херцог - Снупи и Винтидж
112. Румяна Свиленова - Мечо Пух и Коледни
113. Маринка Ламбева, Полски Тръмбеш - Ябълка и Цветя
114. Петя Йорданова, Полски Тръмбеш - Барбекю и Коледни
115. Биби - Пролет и Цветя
116. Гена Нанкина - Къпкейкче и Къпкейкчета
117. Деница Димитрова, Пловдив - Ябълка и Коледни
118. Кристина Ангелова - Мечо Пух и Къпкейкчета
119. Стойка Димитрова - Ябълка и Бебешки
120. Ирина Витанова - Пролет и Цветя
121. Десислава Митова - Ябълка и Цветя
122. Ремзие Гарибова - Барбекю и Цветя
123. Мария Мишева, Пазарджик - Барбекю и Ангели
124. Лилия Евгениева - Ябълка и Цветя
125. Силвия Петрова, Перник - Букет и Кръщение и Коледни
126. Кремена Николова, Варна - Пролет и Бебешки
127. Анонимен (03.01. - 15:40) Снупи и Ангели
128. Веронче - Снупи и Винтидж
129. Мирена Райковска - Ябълка и Коледни
130. Веселина Илиева - Пате
131. Анонимен (03.01. - 16:22) Пате и Цветя
132. Мария Гилина - Ябълка и Коледни
133. Нели Харалампова - Пате и Коледни
134. Бистра - Ябълка и Бебешки
135. Ралица Христова - Пролет и Бебешки
136. Николета Златева, София - Букет и Коледни
137. Тоника Дечева - Пролет и Цветя
138. Аркадия - Ябълка и Къпкейкчета
139. Мария Г. - Снупи и Бебешки
140. Деяна Кънчева - Пролет и Бебешки
141. Деяна Гълъбова (7 год) - Пате и Цветя
142. Илияна Ек. - Кръщение и Къпкейкчета
143. Марияна Младенова - Ябълка, Цветя и Къпкейкчета
144. Мери Попинс - Пате и Ангели
145. Рени Луканова - Барбекю и Ангели
146. Любомира - Пате и Къпкейкчета
147. Даниела Маврева - Барбекю и Къпкейкчета
148. Никол Йорданова - Барбекю и Цветя
149. Бисерка Янева - Кръщение и Коледни
150. Полина Димитрова - Букет и Бебешки
151. Деляна Веселинова - Барбекю и Коледни
152. Пепи Пепито - Пролет и Цветя
153. Галя Великова - Играчки и Коледни
154. Анелия Стоянова - Къпкейкче и Коледни
155. Десислава Маринова - Пате и Ангели
156. Анонимен (04.01. - 20:25) - Пролет и Цветя
157. Дъщеря Сиана - Пролет и Бебешки
158. Радослава Данаилова - Мечо Пух и Къпкейкчета
159. Атанаска Тодорова - Ябълка и Бебешки
160. Аланаа - Мечо Пух и Коледни
161. Милена Трифонова - Играчки и Бебешки
162. Теменужка Тасева - Снупи и Къпкейкчета
163. Ирена Костадинова - Мечо Пух и Коледни
164. Кристина Виденова - Играчки и Цветя
165. Цветелина Герашка - Играчки и Коледни
166. Джули - Ябълка и Цветя
167. Антоанета Райкова - Букет и Цветя
168. Ваня Топалова - Снупи и Бебешки
169. Мария Маргаритова - Ябълка, Пате и Бебешки
170. Соня Давчева - Букет и Ангели
171. Каролина Александрова, София - Пролет и Цветя
172. Ани Янкулова - Ябълка и Къпкейкчета
173. Синът на Ани (3 год) - Играчки и Коледни
174. Магда Колибарова, Ловеч - Снупи и Цветя
175. Алеся Гердева - Пролет и Ангели
176. Галина Гердева - Кръщение и Ангели
177. Мария Ташкова - Снупи и Цветя
178. Даниела Йорданова, Варна - Пате и Коледни
179. Юлия Петрова - Букет и Цветя
180. Лайтуан - Снупи и Коледни
181. Анонимен (08.01. - 1:22) - Снупи и Цветя
182. Мария Петкова - Мечо Пух и Коледни
183. Мъжът на Мария - Снупи и Хелоуин
184. Боряна Григорова - Пате и Цветя
185. Моника Азманова, София - Ябълка и Коледни
186. Антония Ст. , Благоевград - Мечо Пух и Цветя
187. Истилияна - Кръщение и Цветя
188. Камелия Ангелова - Ябълка и Цветя
189. Ина Стоянова - Пролет и Бебешки
190. Албена - Букет и Цветя
191. Ганка Славова, Добрич - Ябълка и Коледни
192. Виктория Георгиева - Кръщение и Ангели
193. Галя Ганчева - Бошнячка - Пате и Цветя
194. Диана Василева - Снупи и Коледни
195. Доминик Дончев (3 год) - Къпкейкче и Винтидж
196. Ивелина Павлова - Барбекю и Бебешки
197. Ева Койчева - Къпкейкче и Къпкекйкчета
198. Павлина Димитрова - Снупи и Винтидж
199.Диди Радева - Пролет и Цветя
200. Мануела Миронова - Пате и Цветя
201. Стефка Костова - Ябълка и Сърца
202. Ивелина Неделчева - Барбекю и Бебешки
203. Антония Иванова - Барбекю и Къпкейкчета
204. Нели Малинова, София - Снупи и Бебешки
205. Илияна - Къпкейкче и Коледни
206. Славена - Кръщение и Коледни
207. Миглена Вълчева, Варна - Снупи и Цветя
208. Адриана Вълчева - Пролет и Къпкейкчета
209. Александра Вълчева - Кръщение и Сърца
210. Надежда Щиплиева - Снупи и Бебешки
211. Даниела Николова - Барбекю и Бебешки
212. Радостина Гайдарджиева - Къпкейкче и Къпкейкчета
213. Петя Радева , Варна - Пролет и Цветя
214. Рени - Кръщение и Цветя
215. Томи - Кръщение и коледни
216. Силвия - Къпкейкче и Бебешки
217. Мария Къдрекова, Варна - Барбекю и Цветя
218. Анонимен (20.01. - 10:37) - не гласува
219. Марияна - Ябълка и Цветя
220. Ралица Николова - Къпкейкче и Цветя
221. Надежда Якимова - Играчки и Бебешки
222. Дияна Филева - Ябълка и Коледни
223. Радостина Донева, София - Пролет и Къпкейкчета
224. Любомира Игнатова, София - Играчки и Бебешки
225. Радка Павлова - Ябълка и Цветя
226. Мария Магдалена - Пате и Сърца
227. Наси Бонева - Пролет и Цветя
228. Брани, Краси и Еми - Къпкейкче и Цветя
229. Гергана С. - Пате и коледни
230. Даниела Ламбова - Ябълка и Бебешки
231. Нели Стоянова - Букет и Ангели
232. Е. Христова, Русе - Кръщение и Цветя
233. Светла - Барбекю и Цветя
234. Петя Иванова, Варна - Мечо Пух и Къпкейкче
235. Ралица Иванова - Пролет и Цветя
236. Боряна Великова - Пролет и Бебешки
237. Диди Мишинка - Ябълка и Бебешки
238. Галя Димитрова - Пролет и Цветя
239. Ивелина Куртева - Пролет и Бебешки
240. Юлия Уайт - Пате и коледни
241. Зорница Янкова - Пролет и Бебешки
242. Христослава Георгиева - Пате и Цветя
243. Олга Янкова - Пролет и Бебешки
244. Биляна Георгиева - Къпкейкче и Бебешки
245. Рени Александрова - Букет и Цветя
246. Анонимен (20.01. - 18:04) . Барбекю и Бебешки
247.Анонимен, Варна (28.01. - 18:04) - Пате и Цветя
248. Веска Димитрова - Снупи и коледни
249. Биляна Гочкова, Русе - Кръщение и Коледни
250. Таня Николова, София - Кръщение и Сърца
251. Мими - Снупи и Бебешки
252. Гергана Димитрова - Ябълка и Цветя
253. Светлана Бекярова - Пролет и Цветя
254. Голямата щерка на Светлана (10 год) - Пролет и Сърца
255. Малката щерка на Светлана (7 год) - Пролет и Винтидж
256. Ива костова - Ябълка и Коледни
257. Милена Рангелова, София - Букет и Бебешки
258. Биляна Казакова - Кръщение и Винтидж
259. Лора Чиликова - Пролет и Бебешки
260. Павлина Крумова - Пролет и Цветя
261. Галина Георгиева - Къпкейкче и Цветя
262. Анета Ралчева - Снупи и бебешки
263. Деница Костадинова, Варна - Къпкейкче и Бебешки
264. Силвия - Къпкейкче и Бебешки
265. Галина Илиева - Пролет и Цветя
266. Даниела Гайдаджиева - Пролет и Къпкейкчета
267. Хриси - Къпкейкче и Бебешки
268. Илияна Губеркова - Ябълка, Кръщение, Цветя и Ангели
269. Анна Тодорова - Пате и Цветя
270. Лили Цьош - Пролет и Ангели
271. Любина Желязкова - Пате и Бебешки
272. Станислава Николова, Варна - Кръщение и коледни
273. Антония николова, Варна - Мечо Пух и Хелоуин
274. Велислава Нинова - Барбекю и Бебешки
275. Краси петрова - Снупи и Цветя
276. Дарина Стефанова - Пате и Бебешки
277. Весела Агова, Пловдив - Пролет и Цветя
278. Мария Агова - Мечо Пух и Бебешки
279. Таня Гинева - Къпкекйче и Къпкейкчета
280. Галина - Пролет и Цветя
281. Милата Мила - Снупи и къпкейкчета
282. Силвия Петрова - Снупи и бебешки
283. Милена Гроздева - Барбекю и Коледни
284. Юлия Маринова - Кръщение и бебешки
285. Аги - Ябълка и Цветя
286. Донка Грашкова - Къпкейкче и Къпкейкчета
287. К. Дечева - Пате и Къпкейкчета
288. Ирина Чалъкова - Къпкейкче и Бебешки
289. Пламена Вълканова, Стара Загора - Пролет и Къпкейкчета
290. Вероника Цигарова - Пролет и Бебешки
291. Росица Николова - Пролет и къпкейкчета
292. Анонимен (30.01. - 23:12) - Къпкейкче и Бебешки
293. Христина Зарева - Мечо Пух и Цветя
294. Тодорка Терзиева - Пролет и Коледни
295. Таня Здравкова - Барбекю и Къпкейкчета
296. Вени Шошова - Пате и Цветя
297. Филиз Чакър, Русе - Ябълка и Ангели
298. Анонимен (30.01. - 23:24) - Мечо Пух и Коледни
299. Диана Недкова, София - Пролет и Цветя
300. Вяра Николова - не е гласувала
301. Цвети Петрова - Къпкейкче и Ангели
302. Диана Димова - Пате и Цветя
303. Мария Йорданова - Пролет и бебешки
304. Елица Христова - Мечо Пух и Бебешки
305. Адрияна Лалева - Пролет и бебешки
306. Стефка Нинова - Пате и Цветя
307. Марио Лалев - Ябълка и Коледни
308. Милена Рангелова - Мечо Пух, Цветя и Бебешки
309. Вяра Базлянкова - Къпкейкче и Къпкейкчета
310. Елена Тевекелова - Снупи и Ангели
311. Пенка Парушева - Снупи и коледни
312. Наталия Петрова - Пролет и Бебешки
313. Здравка Нанева - Арно - Снупи и Винтидж
314. Цветелина Георгиева - Снупи и къпкейкчета
315. Снежана Петкова - Барбекю и Бебешки
316. Златина Донева, Стара Загора - Пролет и Цветя
317. Виолета Кирова - Ябълка, Барбекю и Коледни
318. Илияна Петрова, Бургас - Пролет и Цветя
319. Ирен Халваджиева, Бургас - Снупи и Бебешки
320. Цветелина Атанасова - Къпкейкче и Къпкейкчета
321. Син на Галя Торлакова, Казанлък - Мечо Пух и Хелоуин
322. Съпруг на Галя Торлакова - Барбекю и Ангели
323. Галя Торлакова - Пате и Цветя
324. Сабина Димитрова - Пролет и Ангели
325. Ани - Букет и Къпкейкчета
326. Веселина Йовева - Кръщение и Бебешки
327. Недялко Делииванов - Барбекю и Цветя
328. Бистра Кирова - Снупи и Бебешки
329. Анонимен (31.01. - 09:56) - Ябълка и Цветя
330. Ина - Мечо Пух и Ангели
331. Надежда Николова - Играчки и Бебешки
332. Дамян Николов - Барбекю и Хелоуин
333. Венелин Николов - Мечо Пух и Хелоуин
334. Деяна Андонова, Варна - Снупи и Бебешки
335. Борислава Димитрова, Варна - Снупи и Бебешки
336. Антония Стоянова - Пролет и Винтидж
337. Олга Янкова, София - Пролет и Бебешки
338. Ивелина Тончева - Пролет и Бебешки
339. Алби - Играчки и Коледни
340. Диана Митова-Попова - Пролет и Цветя
341. Марги Спасова - Барбекю и бебешки
342. Мариета - Мечо Пух и Цветя
343. Мила Баларева - Снупи и Цветя
344. Цветослава Кънева - Ябълка и Цветя
345. Веселина Желязкова, Варна - Къпкейкче и коледни
346. Ваня Иванова - Ябълка и Цветя
347. Миглена Иванова - Барбекю
348. Галина Стаменова - Кръщение и Бебешки
349. Добрина Христова - Къпкейкче и Бебешки
350. Стела Иванова Динева - Пате и Сърца
351. Снежина Ангелова, София - Къпкейкче и Къпкейкчета
352. Емилия Арабова - Ябълка и Цветя
353. Ерика - Снупи, Къпкейкче и Хелоуин
354. Людмила - Мечо Пух и Къпкейкчета
355. Анонимен (31.01. - 15:21) - Ябълка и Къпкейкчета
356. Маруся Топалова - Пролет и Сърца
357. Марина Христова - Букет и Цветя
358. Йорданка Николова - Пролет и Цветя
359. Галя Железова - Пролет и Бебешки
360. Яница Първанова - Пролет и Цветя
361. Гергана Стоянова - Пролет и Бебешки
362. Елли Гарова - Пролет и коледни
363. Албена Попова, Велико Търново- Букет и Винтидж
364. Мариета Петровска - пате и Коледни
365. Антон Петровски - Барбекю и Ангели
366. Лора Дулова - Пролет и Винтидж
367. Илияна Пеева - Пролет и Ангели
368. Ивена . Мечо Пух и Цветя
369. Мила - Ябълка и Ангели
370. Деси Атанасова , Варна - Снупи и Къпкейкчета
371. Анета Бачева - Мечо Пух и бебешки
372. Светлана Бонин (Сами и Боби) - Снупи и коледни
373. Илияна Монова - Пролет и Бебешки
374. Лиляна Георгиева - Играчки и Коледни
375. Мартина - Пролет и Цветя
376. Деян Михов, Испания - Снупи и Ангели
377. Милена Златева - Букет и Хелоуин
378. Ваня Вълчева - Пате и Цветя

Честит рожден ден, Дави!!!

February 10, 2014, 1:45 pm

≫ Next: Любов, романтика и още нещо

≪ Previous: Победителите в Класация 2013

$

0

0

В петък, 7 феврурари, Давид навърши 11 години! Да ни е жив и здрав и все така добричък и отговорен! Да расте щастлив и смело да сбъдва мечтите си!!!

Както неведнъж съм ви споделяла за мен рождените дни на децата ми са изключително вълнуващи и важни празници. Винаги си припомням самото им раждане и се изненадвам колко много време е минало, а ми се струва, че е било вчера.

И този път бе така. Вълнението ми бе толкова голямо, че сън не ме хвана цялата нощ преди празника. Възползвах се и до 2.30 си декорирах курабийки на спокойствие, докато всички момчета вкъщи спяха сладко, сладко. После си легнах, но не мигнах до сутринта и дочаках да стане 7.15 - точният час, в който Дави се роди преди 11 години. И тогава денят бе петък. За появата му на бял свят съм ви разказвала вече и знаете, че беше много щуро и мина супер бързо и лесно. Но след това нещата хич не бяха розови. 

След раждането ме позакърпиха и ме изнесоха на носилка в коридора на родилната зала. Лежах завита с едно одеалце и усещах, че от мен блика кръв. Реших, че може би е нормално при второ раждане да има по-обилно кървене и не се притеснявах докато една от санитарките не мина покрай мен и извика: "Момиче, какво става тука, бе?"Оказа се, че под носилката има цяла локва кръв, а като махнаха одеалото видях, че и аз съм подгизнала. Настана такава суматоха. Само след минута край мен се събраха цял куп лекари и акушерки. Всеки изказваше предположение какво може да ми е и какво трябва да се направи. А като чух "отстраняване на матката"буквално рухнах. Не можех да повярвам, че всичко това се случва.Само преди половин час се бях обадила на Пламен да му кажа, че си имаме бебе и бяхме толкова щастливи, а сега се страхувах за живота и здравето си. Оказа се, че матката ми изобщо не се контрахира. Биха ми някаква инжекция (предполагам с окситоцин) и се започна едно подскачане върху корема ми. Кой ли не се изреди да ме натиска, за да масажират матката. После близо месец имах огромна синина. За щастие положението беше овладяно. Искаха да ми влеят банка кръв, но моят гинеколог не позволи. Не знам дали заради голямата кръвозагуба, но после седмици наред умирах от студ. 

След драмата с матката последва нова изненада. Пробвайки се да слезна от носилката, за да си легна в леглото, се оказа, че не мога да си стоя на краката, камо ли да ходя, заради пронизваща болка в симфизата. Та от носилката ме метнаха на инвалидна количка и право в рентгенологията. От снимката стана ясно, че съм получила свръхразтваряне на тазобедрените кости. Пристегнаха ми таза с един най-обикновен чаршаф, вързаха го на възел и ми заръчаха да лежа само по гръб и да не ставам. И така цял месец. Костите ми се събраха, но болката си остана, макар и доста по-поносима. 

Мене кучета ме яли, както се казва, ама и с бебето проблеми колкото щеш. Първо нямаше добро оросяване на крайниците и ръчичките и крачетата му ставаха лилаво-черни. Не спираше и да повръща. Казаха, че най-вероятно се е нагълтал с околоплодни води и до ден-два ще се изчисти. Но драйфането продължи до седмия месец, защото имаше ГЕР (гастроезофагиален рефлукс). След всяко кърмене повръщаше като луд, понякога над десет пъти. На седмия ден целият се изрина - телцето и личицето му бяха в огромни пъпки. На 15-я ден се разболя - зарази се от батко си Денис. На 17-я ден вече беше на антибиотик. Изкара и супер тежка и продължителна жълтеница - до края на втория месец беше оранжево-жълт и само спеше. Заради всички драми педиатърката ни, д-р Зоя Найденова, през ден идваше вкъщи. Добре, че беше тя, че иначе със сигурност щях да полудея. През първите два месеца, докато Давид постоянно спеше, аз все й се жалвах, че е много омърлушен. После пък, като почна хич да не спи, обърнах плочата и взех да мрънкам, че не спи. А д-р Найденова съвсем спокойно заключи: "Люба, ама на теб не може да ти се угоди!"Тогава и Пламен я призна за отличен диагностицик и до ден днешен, като се размрънкам, ми поставя същата диагноза. 

Малко след като отшумя жълтеницата, се появиха атопичният дерматит, непоносимостта към кравея белтък, алергия към още куп храни и хроничен астматичен бронхит. Милото ми бебче беше постоянно с разранена до кръв кожа от обривите, пиеше само соево мляко, което му отпускаха под бройка от здравната каса, пазеше супер строга диета и непрекъснато го мъчеха кашлици и сополи. Минахме и през тежка бъбречна инфекция, рота вирус, счупен лакът, операция на херния... 

Но както казва майка ми - така растат децата, а майките остаряват. 

Ето, че днес имаме едно пораснало прекрасно момче и една леко поостаряла майка. 

Поостаряла, но все пак достатъчно жизнена и способна, та да направи торта на своето дете. Да ви призная, много ме беше страх дали ще се справя, защото не бях правила декорирана торта от точно една година и три месеца. За щастие се оказа, че е като карането на колело - не се забравя.

Първоначално Дави искаше най-обикновено тирамису без украса. Обаче аз се бях ентусиазирала за нещо по-така. Чудих се каква тема да му избера и един ден, докато им разчиствах стаята и купищата играчки, ми светна - Angy Birds Star Wars - любимата напоследък електронна игра на Давид. 

Във вторник, нали беше междусрочна ваканция, всичките деца си бяха вкъщи. Връчих Дамянчето на батковците му да го погледат, а аз наизвадих сладкарските такъми. Извъртолих няколко геройчета уж пробно, да видя дали ще ми се получат, пък те взеха, че станаха. Реших да ги ползвам за декорация на кексчета, а самата торта да изрисувам и апликирам като някое от нивата на играта. Помолих Дави да ми избере възможно най-лесното (за пресъздаване, не за минаване). И ето какво се получи в крайна сметка. 

Торта имаше. И подаръци имаше (и то все хубави, които направиха Давид истински щастлив). И гости имаше! И купон!

Бъди ни жив и здрав, Дави!!! Обичаме те безумно!

---

Любов, романтика и още нещо

February 14, 2014, 4:32 am

≫ Next: Честита ни годишнина!

≪ Previous: Честит рожден ден, Дави!!!

$

0

0

Честит празник на всички влюбени души!!! То е ясно, че за всеки, който обича и е обичан, всеки ден е ден на любовта, но щом държат да го отбелязваме и официално, няма проблем. 

Миналата година на този ден разочаровах маса народ. Всички очакваха да покажа нещо сладко на светивалентинска тематика, пък аз ви сюрпризирах с новината, че съм бремнна. 

Тази година, за да няма разочаровани, подходих много сериозно и отговорно по въпроса. Първо с Пламен взехме всички възможни мерки за безопасен секс. Най-големият контрацептив, разбира се, е самият Дамян, който спи между нас на спалнята. Или по-точно не спи. Така, с общи усилия, към момента не съм бременничка. Тъй че няма да ви развалям празника със сълзливи словоизлеяния в стил "Как? Кога? Защо?"и т.н.

Второ, запретнах ръкави и натворих внушително количество декорирани курабийки. То не бяха сърчица, то не бе шаби шик, винтидж, романтика... Има да охкате и ахкате! Или поне така се надявам. И бързам да уточня, че това го казвам с огромна доза чувство за хумор. Да не вземе пак някой да си помисли, че си прося хвалби или че се имам за велика декораторка. 

И така, за да се реванширам за миналия Свети Валентин, спирам с приказките и директно минавам към снимковия материал. Преди това само искам да спомена, че всички тези курабийки бяха предназначени за три прекрасни жени - Брани, Руми и Дими! Брани си ги поръча за рождения ден като почерпка за всичките й колежки. С нея се запознах преди няколко години покрай първия рожден ден на дъщеричката им Еми. Била съм част от най-хубавите им празници под формата на сладки красоти, изработени с много любов и старание. Руми е късметлийката, която Денис изтегли като печеливша от всички гласували за Класация 2013. За нея ще ви разкажа по-подробно малко по-късно. А Дими повечето от вас познават като авторката на великолепния кулинарен блог "Тайната на нашата вечеря". За мен тя е много специална дама, от която съм се учила, която ме вдъхновява и на която се възхищавам за изключителните талант и вкус, които притежава и освен всичко е и прекрасен човек.

И тъй като днес е Денят на влюбените, започвам със сърца. Измайсторих доста в различни размери и форми. И като декорация се постарах да са разнообразни - за всеки вкус по нещо!

 Ако се чудите що за фон е това, на което съм снимала, веднага ще ви кажа. Исках да използвам старата трикрака масичка, която познавате от Коледнатани фотосесия. Тя ми е наследство от прадядото на татко и ми е много скъпа и мила. Автентична е и е на близо 150 години. Та реших, че старото дърво ще контрастира прекрасно на курабийките. Обаче още преди да почна снимките, без да искам разсипах цял пакет кокосови стърготини върху масичката. "Лелеееееееее, ква беля направих!"възкликнах аз, пък Давид, който винаги всячески се опитва да ме успокои и развесели, когато съм ядосана, рече: "А, ми то така е много красиво! Все едно е навалял сняг."Моментално прегърнах идеята му. Какъв по-добър контраст от съпоставката между гореща, изпепеляваща любов и бял, леден сняг? Така, благодарение на Давид, превърнах дефекта в ефект, както се казва.

 И понеже съм скръндза и не ми се дават стотици левове за пособия и консумативи за захарни дантели, реших с подръчни материали да си изработя такива. Не ми се получиха така, както ми се искаше, но все пак намязват на дантелки, тъй че съмдоволна. А ключовете са направени с молдове - бързо, лесно и ефектно! Отгоре само ги минах със смес от сребро и бронз и готово - приличаха на истински! Все едно ги бях обрала от старите гардероби и скринове на някоя баба.

 За декорирането на част от сърцата използвах принтове върху фонданена хартия. Десенчетата си ги изнамерих в нета. Получи се много ефектно и карсиво.

 Тези двете са ми едни от най-любимите!!! Сърцето в ляво го правих с картонено шаблонче, защото нямам такъв продълговат резец, а много ми харесват сърца в такава форма. 

 А тези са ми наистина най-любимите!!! Декорирах ги с изрезките, които ми останаха от принтовете. Гениална хрумка, нали??? Ма много съм досетлива, беееее!!! Беше толкова забавно да избера и наместя всяко късче на точното му място - като редене на пъзел. Получи се суперско! Най-сладурско ми е малкото бебче на сърчицето в ляво. То е пожелание с намигване към Дими!!! :)

 Тия двете също много си ги харесвам. Исках розичките да са като направени от плат и мисля, че се получи готино. Отнеха ми доста повече време за изработка от очакваното. А изглеждат толкова прости и елементарни. Но то в сладкарството обикновено е така. Зад семплите неща се крият мнооооооого часове работа. Наскоро една позната беше споделила как за юбилея на тяхна колежка направила торта във формата на кошница, пълна с цветя. Техен колега, като я видял, възкликнал: "Лелеееееее, сигурно ти е отнело поне два часа да я направиш?!?" :))))

 Трите малки сърчица с лилавите розички не са принти, а аз ги рисувах. 

Ами със сърцата дотук! Сега е ред на на другите бисквитки в стил винтидж и шаби шик. При тях заложих на птици, пеперуди и часовници. 

Прави ли ви впечатление, че с малки отклонения от минута-две, всички часовници показват един и същи час? Забелязах го едва когато започнах да снимам.

Следващата серия са ми супер любими и сладурски! Инспирирани са от неумиращото в мен дете! Мисля, че никога няма да порасна достатъчно. Наближавам 40-те, а още се прехласвам по кукли и плюшени мечета. Кога ли ще стана лелка по душа, а не само визуално?!?

Освен по тези ретро рисувани момиченца съм вманиачена и по къпкейкчета. Не знам защо ги обожавам толкова тия малки сладкишчета. Истината е, че външвият им вид ми е много по-любим от самия вкус. Видя ли нещо с нарисувано на него кексче и откачам - ма това салфетки, тефтерчета, чашки, чинийки, платове, картички... Луда съм по тях!!!! Но докато четях коментарите ви за Класация 2013, забелязах, че не съм единствената вманиачена фенка. :))) За всички любителки на къпкейкчетата следващите курабийки са специален поздрав. 

 Тук за фон ми хрумна да използвам кухненския ми часовник, който е поредното доказателство за моята пристрастеност.

На финала на моето курабиено прет-а-порте ще ви представя и една доста различна в стилово отношение серия. Но тя е за да охладим малко нажежените любовни страсти. За нея се вдъхнових от няколкото снежни зимни дни, които имахме преди две седмици. Пилците и къщичките за пилци са другата ми голяма страст, тъй че нямаше как да не ги включа и тях.

 Къщичките ги рязах на ръка. Бързам да уточня, защото много често ме питате откъде съм си купила такива резци. За всички форми, които ми хрумват, но не се продават формички, си правя макетчета от картон и после с помощта на малко ножче изрязвам покрая. По-пипкаво и не до там прецизно става, но все пак се получава. На тези любими са ми стрехичките, които собственоръчно изрисувах.

 И тези ги рисувах. На живо бяха по-готини. Не успях да ги снимам като хората. 

Тези са най-обикновени принторки. Да не помислите, че и тях съм ги рисувала. Далеч над възможностите ми са за съжаление. Много ме е яд, защото татко рисува страхотно и ми се щеше да наследя този талант от него, но уви. Навремето, като живеехме в Куба, ме записаха в художествено училище, но изкарах само една година. Не че не минах във втори курс, макар и с посредствените 76 точки (от 100 възможни), но си усещах, че не ме бива особено.

 Е, показах ви цялото ми творчество. Благодаря на Девин, Давид, Денис и Пламен за съдействието, търпението, помощта и лишенията, на които бяха подложени докато аз се вихрех из кухнята и трапезарията. Дамян умишлено го пропускам в списъка с благодарности, защото той не прояви никакво разбиране. Благодаря и на собственото си упорство и трудолюбие, без които да съм се отказала още на първата тава курабии. Но това, което получих в замяна на вложените усилия, е несравнимо, прекрасно и безценно!!!

Сега е моментът да ви разкажа по-подробно за Руми. В началото за мен тя бе просто Румяна Сотирова - жената под номер 82 в списъка с гласували в Класация 2013. След като обявих, че тя е късметлийката и печели наградата, зачаках да се свърже с мен, за да уточним къде и кога да й пратя кутията с курабийки. Няколко дни ни вест, ни кост. Благодарение на Фейсбук все пак успях да я издиря. Оказа се, че Руми не ми е съвсем непозната, защото си бяхме писали преди повече от половин година. Беше ме помолила да й направя торта за рождения ден на фризьорския й салон. Аз отказах, защото бях бременна с Дамянчето и с това кореспонденцията ни приключи. Но Руми продължила да следи блога ми и да се радва на сътвореното от мен. Тя твърди, че моите торти и сладкиши не само радват окото, но и лекуват душата. Това ги правело различни и специални. 

С думи едва ли мога да ви пресъздам цялата радост и емоция, които бяха завладели Руми, когато разбра, че именно тя печели наградата. Аз самата бях не по-малко развълнувана. Само ще ви споделя, че и двата пъти, в които ми се обади по телефона, успя да ме разплаче. А единия път бях навън, на улицата, и въпреки това не успях да сдържа сълзите си. Невероятна е тази Руми!!!! Толкова съм щастлива, че точно при такъв човек замина наградата! 

Да не говорим, че сякаш предварително съм знаела къде ще отидат курабийките. Оказа се, че Руми е невероятен фен на шаби шика и винтиджа и в момента ремонтира и декорира салона си точно в този стил. Освен това днес, на 14 феврурари, имат годишнина от брака със съпруга й Сашо, а какъв по-хубав подарък от романтични курабийки сърчица? Пожелавам им да са много щастливи и да се обичат истински още дълги години! И не на последно място, Руми е луда по къщичките за птици, а една от моите отиде точно при нея. 

Всъщност ето това е подаръкът, който Руми получи от мен. Но като истински добър и прекрасен човек тя решила да не го запазва само за себе си, а да го сподели с колкото се може повече хора. Затова подарила на специалните за нея хора част от курабийките. Благодарение на нея успях да докосна толкова много сърца! Как да не плача от вълнение и да не съм щастлива!!! Благодаря ти, Руми!

Благодаря ти и за тази разкошна картичка, с която ме изненада, зарадва и трогна!!! Картичката е дело на Нина Бонева, която я е изработила специално за мен! Нали забелязахте, че е с къпкейкче!?!? И Руми знае как да ме зарадва. :)

А ето я и самата нея! Усмихната и щастлива! И не защото е имала късмета да спечели, а защото има късмета да е добър човек! За мен истински добрите хора са такива - усмихнати и външно, и отвътре и щастливи, много щастливи!

Благодаря на съдбата, че аз пък имам късмета да се докосвам до такива хора!

А ако се питате какво ми подари моят скъп съпруг за празника, веднага ще ви покажа - ето този букет. Обожавам лалета!!!

А аз какво му подарих ли? Ами връчих му това разкошно сладко бебе - да го гледа, докато аз си напиша публикацията.

На финала искам да поздравя моята баба Магда, която днес има рожден ден! Да си ни жива и здрава, бабче!

Ами това е! Обичайте се - много и истински! И днес, и утре, и завинаги!!!

Честит Свети Валентин!

Честита ни годишнина!

February 26, 2014, 7:38 am

≫ Next: Егати тъпия рожден ден!

≪ Previous: Любов, романтика и още нещо

$

0

0

Датата 26 февруари за нас е празник (поне засега). На този ден с Пламен сключихме граждански брак - събитие, по-известно като "първата ни сватба". Днес стават 15 години от този паметен ден, за който, обаче, ще ви разкажа в детайли малко по-късно. 

Първо ми се ще да ви върна още по-назад във времето до самото начало на връзката ни или в далечната 1994 година, месец октомври. Мястото - Ботевград, общежитието на Българо-Датския колеж. Аз съм излизала от стаята си, а Пламен минавал по коридора, когато ме фиксирал за първи път. Аз него, признавам си, въобще не съм го отразила. Той до ден днешен се кълне, че още в мига, в който ме видял, си казал: "Това момиче ще е мое един ден!". Подозирам, че по-скоро през главата му се е завъртяло: "Тая кифла нема да е лошо да я тупна някой ден!", но това са подробности. Безспорно е, обаче, че помни роклята, с която съм била облечена тогава - дълга, черна, на бели точки. Романтично, нали? Как да не му пишеш автоматично 10 точки в актива на такъв мъж???

Моите първи спомени за него са къде, къде по-бегли и обезнадеждаващи. За мен той беше просто един от малкото (за съжаление) колеги - момчетата във випуска ни бяха голям кът. Интересът ми към него бе почти нулев, главно поради факта, че беше подстриган твърде късо, пък по онова време аз си падах предимно по дългокосместите индивиди от мъжки пол.

Първите две години минаха в постоянни опити от негова страна да ме свали и в постоянно опъване от моя да не му се дам. Но странното е, че в същото това време бяхме страхотни приятели. Прекарвахме толкова много време заедно - по купони, заведения, дискотеки, в учене, в разходки... Животът в общежитие, и то в малко градче като Ботевград, е нещо хипер яко!!! Живеехме си страхотно - беше и щуро, и забавно, и романтично. Не случайно татко вечно ми задаваше риторичния въпрос "А бе, мойто момиче, ние там да учиш ли сме те пратили или на почивка?"А и самото общежитие беше като санаториум - разположено в края на града, от едната му страна парк, от другата - гора. Една тишина, едно спокойствие, птички чуруликат. Санаториум отвън! Иначе вътре бяхме мнооооооого далеч от здравословния живот. 

Третата година в колежа започна по гореописаната схема, но точно преди студентския празник Пламен ми заяви, че вече се отказва от мен. Изморил се да ме преследва. И таз добра! Такава инерция бях набрала да му бягам, пък той вече нямало да ме гони! Алооооооу! Какви са тия самосиндикални решения??? 

Истината е, че в онзи момент се почуствах като сърничка, която е успяла да избяга от преследващата я опасност и сега стои притихнала, самотна и запъхтяна насред гората. Не че нямаше и други ловци (ако ме разбирате правилно), ама баш тоя, дето исках да ме отстреля, си бе тръгнал. И ако досега бях подтичквала, за да избягам, сега ми идеше да спринтирам в обратната посока. Ама спринт, на който и Юсеин Болт би завидял.

Лошото е, че спринтът нямаше да ми свърши работа. По-скоро маратонско бягане щеше да ме оправи, защото Пламен беше заминал за празника в Калофер, пък аз си останах в Ботевград. Едва дочаках да се прибере, та да се затичам и да се хвърля в обятията му. А той така ме сграбчи!!! Да му имам и отказването!

Същата вечер, докато се гушкахме на леглото в неговата стая, по телевизията даваха концерт на Михаил Белчев. "Не остарявай, любов!"се превърна в химн на нашата любов. Любов, която наистина не остарява с годините, а само расте и става все по-истинска и по-силна!

След като завършихме колежа, и двамата си се прибрахме в София. Аз много често оставах да спя при Пламен, докато накрая не решихме да се изнесем на квартира. Вече и двамата работехме и ни оставаше малко време да сме заедно. Беше ни мерак да се пробваме като семейство, пък и правехме опити да забременея. Имахме едно аквариумче с двайсетина рибки, за които така старателно се грижехме (хвърляхме им храничка чат-пат и веднъж месечно им сменяхме водата, ама бая неохотно и с погнуса). Та решихме, че и за родители ставаме. Щом риби гледаме, що и деца да не гледаме? Боже, колко наивни и заблудени сме били!!! И как пък точно с риби ни е хрумнало да сравняваме децата?!? Баре куче да си бяхме взели, та поне малко да се доближим до действителността.

Наехме си една гарсониерка на третия етаж, а съвсем скоро и бебето вече бе на път. Бременността ми, обаче, беше кофти и се наложи от втория месец да си остана вкъщи на легло. По цял ден се излежавах и бичех Супер Марио и танкчета на Нинтендото. Вечер чаках с нетърпение Пламен да си дойде от работа, та да си поприказваме. 

Всичко вървеше по мед и масло, докато на 14 февруари той не ми цъфна с огромен букет червени рози и годежен пръстен. Искал да се оженим, та да не се налагало да припознава бебето впоследствие. Разбира се, че казах "Да", ама беше ли ми до сватба? Не! 

Като всяко уважаващо себе си момиченце още от петгодишна започнах да си фантазирам и мечтая за най-страхотния ден в моя живот - денят, в който ще се омъжа. Години наред си представях как ще съм най-прекрасната булка с най-красивата рокля, как всички мен ще гледат, а аз ще сияя от щастие. Щях да имам най-приказната сватба (минимум като тия на Пепеляшка, Снежанка и Спящата красавица). И никъде, ама никъде в моята приказка не се споменаваше, че сватбата ще е посред зима, а аз ще съм бременна и с корем. Хеле пък, че няма да съм в булчинска рокля.

А сега тоя моя принц сякаш ми изтръгна книжката с приказката от ръцете, накъса я на малки листчета и заподскача с два крака отгоре им, та и да ги омачка. Може и клечка кибрит да им е палнал за по-сигурно, ама на мен вече ми беше тотално причерняло и не съм видяла. 

Но бързо се освестих и го контрирах с ултиматум - женя се сега за него, ама след като се роди бебето и отново стана красива и слабичка като принцеса, вдигаме голяма пищна сватба и най-важното - облечена съм като булка. Принцът веднага се нави и си стиснахме ръцете. На моята вече се мъдреше годежният пръстен. 

Организирахме се за по-малко от две седмици! Ма то ква организация??? Аз купих две сватбени чаши, а Пламен поръча две халкички - най-обикновени, тънки, гладки, уж от сребро. Приличаха повече на пръстенчета от сергия на селски събор, само дето им липсваха калинките и детелинките отгоре. И откъм тоалети не го мислихме много. Пламенчо си позатупа от прахта единствения костюм, купуван да ходи с него по интервюта за работа. А аз се вмъкнах в единствения панталон, който едновременно ми побираше наедрелите корем и дупе. Последното не беше много голямо, ама за сметка на това цялото беше надупчено от инжекции за задържане. Отгоре метнах едно сакенце в (забележете!) черно. Едва ли имаше по-ужасно ансамбълче за булка. Да не говорим, че беше на светлинни години от бленуваната бяла рокля. Вместо да се наредя по красота редом до Пепеляшка, Снежанка и другите приказни фръцли, аз спокойно можех да оглавя класацията "Най-грозна булка на хилядолетието". Но нямах такива амбиции, защото от татко съм научена никога да не се целя в първото място: "Колкото и голям идиот да си, татьовото, все ще се намери някой по-голям от теб!" 

И тъй, криво-ляво натъкмени, с Пламчо се понесохме към ритуалния дом на ул. "Овчо поле". Денят бе петък, 26 февруари 1999 година. Бяхме си запазили час за 16.30 следобед, ако се не лъжа. Грееше слънчице, но си беше бая студено. В наша чест жените от ритуалния дом бяха пуснали в салона една малка печица - от тия с двата реотана. За да не хабим тока, набързо претупахме церемонията и има - няма след 15 минути вече бяхме бракувани.

И тъй вече 15 години!!! За това време много неща се промениха - напуснахме гарсониерката, рибите измряха, бебето се роди, а след него и още три. Ние се променихме - поостаряхме, помъдряхме. Обаче все още като чуем песента на Мишо Белчев настръхваме. Все още Пламен ме е сграбчил здраво в прегръдките си и ако бягаме, бягаме един към друг или заедно в една посока. Все още го изпращам всяка сутрин на балкона, като тръгва на работа - махаме си и си пращаме въздушни целувки. А вечер го чакам все със същото нетърпение да се прибере и да си поприказваме... 

Оказа се, че приказката от оная скъсаната книжка не е била нищо кой знае какво. Приказката на реалния ни живот е къде, къде по-вълнуваща, истинска и красива! И пълна с любов, много любов....

По повод празника тази година решихме да си подарим една семейна фотосесия при Ели Карагьозова. Запазихме си датата още лятото и месеци наред я чаках с такова нетърпение. За проклетия, както обикновено става, няколко дни преди това се натръшкахме болни. Първо Девин, Денис и Давид, после аз и бебето. До последно не знаех дали изобщо ще успеем да отидем до Асеновград (там е студиото на Ели). Но все пак успяхме и съм безкрайно щастлива. Благодарим на Ели за прекрасните кадри и за всичко!!! Специално заради нас тя промени декорите, защото искахме да си направим по-кънтри снимки. Забавлявахме се страхотно и ето какво се получи!

Още снимки в Семейния албум.

Ами за 15 години брак толкова! Да сме живи и здрави, догодина пак ще празнуваме!

Обичам те, любов моя!!!!!!!

Егати тъпия рожден ден!

March 4, 2014, 1:29 pm

≫ Next: В лилаво

≪ Previous: Честита ни годишнина!

$

0

0

Шегувам се, беееее!!! Рожденият ми ден си беше супер! Макар че, като се замисля, си имаше и елементи на тъпотия. Ама не много, съвсем в рамките на приличното - просто ей така, за разкош! Но стига съм го увъртала, ами да почвам направо. Че иначе ще стана като майка ми, известна в семейството с прозвището Майстор на "късия"разказ. Само една случка ще ви разкажа и ще се убедите, че с право си е извоювала тая титла. Прибира се една вечер от работа и възкликва: "Лелеееее, ако знаете какво ми се случи току що?"Всички вперваме любопитно очи в нея, а тя почва: "Значи излизам сутринта за работа...."

Та значи лягаме си вечерта и Пламен вика: "Муцка, я глей! То 12 часа минало. Вече сме трети март. Кво ше кажеш за един секс - като подарък за рождения ти ден?"Викам: "Аааааа, ама аз съм родена в края на денонощието, не в началото!" (за справка - родена съм в 23.50 часа). "Е нищо де! Авансов подарък! Пък на следващото лягане ти ще почерпиш и така." 

Към един и нещо и Дамянката се събуди. Чул - недочул за някъв рожден ден, скокна и той да удари едно мляко за здраве. Черпих го една цица, ама празничното мляко явно му се услади, защото и в два и нещо стана да се черпи, и в три, и в четири, и в пет... Хич не ги обичам, значи, такива гости. Ти ги поканиш на по едно, те ти изпият всичкото пиене и забравят да си тръгнат. Тамън мислех вече да го правя на въпрос, ма Дамянчето явно се усети, че прекалява, та се кротна и до към осем спа непробудно. 

Докато траеше сутрешното кърмене, Пламен се изнесе от спалнята. Решил, че с Дамянчето ще продължим да си спим двамата, пък той през това време ще ми опакова подаръка, ще ми надпише картичката, ще организира децата да ме напръскат с вода докато съм в леглото и да ми честитят рождения ден. Обаче аз станах и прецаках всичко. Много тъпо, нали???

Направих се на приятно разсеяна докато той успее да ми напише пожеланията в честитката и кво да прочета: "...Миличко, нека през 39-тата година от твоя живот...."Викам му: "Бе, миличко, аз вече я минах тая 39-та година. Сега 40-тата почвам!"Горкият, мислел си е, че с младо гадже съжителства, пък то - лелка! Ама това не му е първият гаф от такова естество. На 30-я ми рожден ден ми беше боднал 31 свещи на тортата.

За подаръка даже не ми се споменава какъв беше, ама под секрет ще ви кажа - машинарийка за фотоепилация. Пък към нея като бонус давали и електрическа самобръсначка. Е чак пък толкова да съм се запуснала покрай това майчинство??? Е ми не съм, бе, да му се не види!!!

А какво да кажа за подаръка от децата??? Нищо, щото такъв просто нямаше! Баща им тайничко им подшушнал, че страшно бих се изкефила на бяла орхидея (това пък аз на него тайничко му го подшушнах), ама пусто никъде в квартала не успели да открият такова цвете. Девин и Денис се бяха примирили с положението, но Давид явно го гризеше чувство за вина, защото по обед излезе под предтекст, че отива да се разходи и след около час се върна с един стрък бял лилиум. "Еми няма бели орхидеи и това си е! Пък това и то е бяло, а и като за 10 лева си е доста красиво!"Е, можеше да ми спести цената, но нищо. Най-мразя подарък с етикетчето с ценичката на него, уж случайно забравена...

Иначе денят си вървеше нормално. Аз се разкъсвах между печката и прахосмукачката в очакване на гостите. Тази година, вдъхновена от трикольора, който се вееше от прозореца ни, реших празничното меню да е традиционно българско в чест на националния ни празник - зелена салата с варени яйчица, вкусни мезенца за разядка, пролетна боб чорбица, сирене по шопски в гюведжета и вкусни топли хлебчета, които замесих собственоръчно. Само с тортата се изложих. Не можах да се сдържа и си спретнах една, ама не няква проста и обикновена, ами по-така засукана. Че и интернационална - с италианско маскарпоне, гръцки ягоди. А на всичкото отгоре и я декорирах (с белгийски фондан). 

Принципно бях решила изобщо да не се тормозя да правя торта, ама в събота получих страхотен подарък от Мина (варненската тортена фея) - разкошно колие и обици с рози. Еййййй, така ме вдъхнови това бижу, че не можах да се стърпя и тоз час запретнах ръкави. Тъй че дизайнът на тортата ми е инспириран изцяло от подаръка. Демек, благодарение на Мина си направих торта. Но понеже беше ягодова, пък Давид и Девин ягоди да не видят, за тях спретнах и една бисквитена. За капак и няколко къпкейкчета декорирах. Преизпълних плана! Ударничка!!!

Преди да ви покажа тортата и снимките от празника, искам да благодаря от все сърце на абсолютно всички, които се сетиха за мен. Благодаря ви за стотиците поздравления, за прекрасните пожелания и за разкошните цветя и подаръци!!! Накарахте ме да се почувствам истински обичана и специална! Направихте празника ми още по-значим и вълнуващ, а мен самата - безумно щастлива!!! Обичам ви!!! Егати якия рожден ден!!!

 Тази снимка я публикувам специално за племеника ми Криси. "Бабо, я ме снимай с лелчето, че и мен да ме има в Буболинката!" :)))) 

Девин нямаше търпение днес да се прибере от детска, та да си хапне от вкусната бисквитена торта. направо от тавичката, разбира се! Няма да цапаме чинии я! 

Та тъй! Накратко - одъртях с още една година. Пожелавам си все така да одъртявам до дълбоки старини, живот и здраве!

В лилаво

April 10, 2014, 7:29 am

≫ Next: Нашият Великден

≪ Previous: Егати тъпия рожден ден!

$

0

0

Навън студено, мрачно. Викам си "Защо не го пооцветя малко. Да речем в... лилаво!"Сетих се, че имам няколко все още непоказвани нещица, натворени през годините. Ето, че и тяхното време дойде да ви ги представя. 

Няма да пиша много, да не кажа хич, защото Дамян не ми дава подобна възможност. От две седмици вече и пълзи и положението стана още по-напечено. Вкъщи нямаме врати (изключая външната, балконските и тези на баните и тоалетните) и той си вилнее навсякъде. За момента цел номер едно са му цветята ми (само да ги докопа и айде на салата) и мръсните обувки (явно са голям деликатес, защото така настървено им се хвърля да ги яде). Добре, че не съм от прекалено вманиачените на тема чистота майки, че досега инфаркт да съм получила. Не че в началото не бях, де. Ама с годините и нарастване броя на децата, така се очуках и претръпнах, че вече нищо май не е в състояние да ме впечатли. 

С най-голамия до едно време бях изключително изрядна и старателна майка. Но щом проходи, Денис се превърна в детектор за фасове. Един фас да имаше на алеята в парка, той задължително го забелязваше. Още по-лошото е, че и успяваше да го налапа. А уж го следях изкъсо и все над главата му висях. Ама някак ме издебваше, джеремето му с джереме, и бух фаса в устата. Направо подивявах! 

Давид пък имаше дарбата да изнамира остатъци от храна изкъщи. Вилнее, вилнее и изведнъж се кордисва на дивана, с пържен картоф в ръка. А пържени картофи не сме яли от две-три седмици. Но най о бичаше мръсните чорапи на батко си. беше едва на четири месеца, когато за първи път вкуси този невероятен специалитет. Един ден чувам как Денис се залива от смях и отивам да видя какво става. Заварвам следната картинка - Денис седи на постелката за игра в хола, а Давид се докопал до крака му и му гризе мръсния чорап. Денис цвили от хилеж, щото го е гъдел, пък Давид щастлив и доволен, че си е намерил нещичкщо за цокане. От тоя ден насетне спрях да изварявам шишетата и бибероните му. Реших, че си е създал достатъчно имунитет срещу всякаква мизерия. 

На Девин най-екзотичните "ястия", които е опитвал, са течен сапун с вкус на ябълка и отрова за хлебарки. Сапунът му замирисал много вкусно и човекът си взел една лъжица от кухнята, в която си изцвръцквал сапун и си хапвал. Не може да му се отрече, че все пак културно се е хранил. Можеше и директно с ръце, ама не - използвал е прибор. Отровата пък си я изчоплял от ъглите и от вратичките на шкафовете. Хората от обезпаразитяващата фирма бяха наслагали картофено пюре, примесено с отрова против хлебарки, но от Девин милите буболечета не можаха да се докопат до тоя деликатес. Докато се усетим, Девин беше излапал бая количество. За щастие и в двата случая нищо му нямаше, ама аз се побърках от притеснения. 

Освен обувките, другата мания на Дамян е да си прави дъвка от хартия. Ама не каква да е хартия, а стикери от тези за албума на Билла. Ако се научи и балони да прави, вече ше го призная. 

След тия невероятни кулинарни шедьоври, време е да ви почерпя и с нещо сладко за десерт. 

Започваме с тортичка. Както е видно, темата вече далеч не е актуална - малката и сладка Хана Монтана вече е пораснала и бая оскъдно облечена какичка, подвизаваща се под името Майли Сайръс. Или както наскоро отбеляза моят мъж: "Глей кво нещо е кръговратът на живота, мило! До оня ден момчетата си падаха по Хана Монтана, а днес баща им точи лиги по Майли Сайръс."

Това е мини тортичка, изработена само от сухи блатчета и захарно тесто. Беше вдъхновена от една великолепна картичка с пеперудена фея в лилаво, направена от Мила Попова (http://beautifulworld-m.blogspot.com/) и вървеше в комплект с ето тези курабийки

Двете торти и курабийките бяха все за едно и също прекрасно момиченце на име Ния. 

Следващата серия сладости са за рождения ден на една страхотна дама, Ива. Поръча ги сестра й, адвокат Йорданка Николова, която редовните читатели на този блог несъмнено познават, тъй като тя неведнъж ми се е доверявала (включително и за по-горните творения).

Този път в ролята на вдъхновител бе една от куклите Кими, която Дани бе купила като подарък за сестра си. 

Другата отправна точка бе това бяло фенерче, в което трябваше да сложа мини тортичката. 

Допълних подаръка и с няколко курабии в цвят лилав и японски стил. 

А за майката на Дани и Ива направих едно къпкейкче. 

Ами стига толкова лилаво!!! Не че нямам какво още да ви покажа в тоя цвят, но за днес достатъчно!

Нашият Великден

April 23, 2014, 10:37 am

≫ Next: Една птичка пролет... прави

≪ Previous: В лилаво

$

0

0

Чаках този Великден с голямо нетърпение, защото бе първият за Дамян. Както неведнъж съм ви споделяла, за мен празниците са много важни и емоционални и затова страшно ги обичам. 

Тази година, заради лошото време, първоначалните ни планове да заминем на вилата се провалиха. Освен това, на моменти празнувахме някак на групички, а не цялото семейство, както е редно. Започна се още от Разпети петък. Сутринта бях на кафе с майките от компанията. Взех и Девин с мен, за да си играе с детето на една от приятелките ми, с което са в една група в детската. Тъй като валеше, след кафето Пламен мина да ни прибере и тримата отидохме на църква, а Денис, Давид и Дамян си останаха вкъщи. Запалих и за тях по свещичка, но нямаше как да мина под масата от тяхно име. 

Като се прибрах украсих къщата с цветя и великденска декорация и ми стана още по-емоционално и вълнуващо.

В събота сутринта сварихме и боядисахме яйцата. Обожавам този ритуал. Децата също. Всеки си избра яйце борак (или поне така си мислеха) и сам си го нашари. 

И както традицията повелява, с първото (и единствено) червено яйце, нарисувах кръстче на челцата на децата.

Започнах от най-малкото...

 ...после на по-голямото....

 ...след него на още по-голямото...

 ...и накрая на най-голямото.

На мама децата с боя по челцата!!!

Ето ни и яйчицата! Най-любимо ми е синьото, заради тази причудлива рисунка, която му се е получила незнайно как. 

 

След като приключихме с яйцата, се захванах с месене и печене на кифли и козунаци. Замесих два вида тесто - едно за канелени рулца и кифлички и едно за козунаци. И двете рецепти можете да намерите на тази страничка.

 От едното тесто изпекох една тава кифли и една тава ролца с плънка от канела, кафява захар и орехи. Къщата ухаеше невероятно! Не знам кое обичам повече - да ги ям тия вкусотийки или да вдишвам мириса им докато се пекат. Май и двете поравно. Де да можеше само с мирисането да мина, ама пусто не мога. Не знам вие как сте, но аз хапна ли залък козунак или питка, не мога да се спра, докато не опустоша солидно количество. 

От другото тесто врътнах три козунака със стафиди, накиснати в ром, и орехи. Станаха много вкусни - отвън с хрупкава коричка, отвътре - душичка. А самата плънка - трепач!!!

 От същото тесто изпекох и едно козуначе без нищо - специално за момчетата, че те стафиди не понасят. 

 В неделната утрин децата ме събудиха с "Христос воскресе". Само Дамянчето се изложи - нищо не каза, а директно ме задърпа за блузката. Празник, празник, ама гладна мечка хоро играе ли?!? Щом закуси, дейно се включи в борбата с яйца. Батко му Девин му счупи яйчицето, което хич не го разстрои за разлика от факта, че не можа да отхапе нищо заради тая ми ти гадна черупка. Дето се вика - ръце пълни, уста празни! Поне козуначе си хапна до насита.

Към обяд отидохме в родителите на Пламен. Оставихме им трите по-големи момчета, а ние с бебето се метнахме на колата и отпрашихме към Ботевград. Пламен реши, че е крайно време да запознаем и Дамян с този толкова важен за нас град - мястото, където преди близо 20 години се срещнахме и запознахме. Водили сме там и трите деца, а сега бе ред и на Дамянчето. Разходихме го до всички наши сантиментални местенца, а той беше най-разкошното и добричко бебе. Сякаш не искаше да разваля идилията ни. Дори се вози и седя в количката без да реве - нещо абсолютно нетипично за него!

 Нямаше как да не отидем до общежитието, откъдето започнаха нашето приятелство и любов. А то си е същото и толкова лесно ни върна назад във времето. Уникална емоция!!!

 Наджвакахме и в мочурището встрани от общежитието. С Пламен обожаваме тази поляна. 

 На едно огромно плодно дърво окачихме мартеничката от входната ни врата. 

 А в поточето под дървото оставих миналогодишното ни червено яйце. Дано ни върви по вода!

На едно от клончетата завързахме и всички мартенички - нашите и на децата. 

 Отидохме и до църквата да запалим по свещичка за празника. В дворчето се спрях да снимам тези лалета. В това време до мен се приближи един човек. Попита ме дали ми харесват. Онвърнах, че са страхотни, а той каза: "Аз съм ги садил и се грижа за тях и затова ми е драго, че ви харесват."Стана ми толкова хубаво и мило!!! Ей такива малки на пръв поглед неща правят света и по-красив, и по-добър. 

А това е изцяло обновеният център на Ботевград - чист, цветен и приветлив! 

Така разходката ни до Ботевград приключи. В понеделник трябваше да ходим на гости в моите родители, но Девин се събуди с много висока температура и силни болки в гърлото. Беше ми ясно, че ще се поболее, защото две нощи подред имаше лаеща кашлица. Дамян пък стана с гурелясало оченце и хипер мрънкяв. Болни деца по празниците - класика в жанра! В крайна сметка отново се разделихме на две групи - Пламен си остана вкъщи с Девин, а аз и другите деца отидохме в Дружба. Вечерта и Дамян вдигна температура, разсополиви се, почна да кашля, повръща и т.н. 

Тъй мина нашият Великден. Дано догодина сме по-здрави! А дотогава - много светлина в душите и доброта в сърцата!

 Христос воскресе!!!