Ох, чудно си изкарахме по празниците тази година! Не почнахме добре - четири болни деца накуп, ден преди да почне ваканцията; отвратително време навън. Направо се смазах психически. Но не се предадох! Кака Любка колко такива моменти е имала!!! За нещастие и Пламен се тръшна и то не с някакво вирусче, лепнато от децата, а с кошмарна бъбречна криза. Като го гледах как се гърчи от болка, направо ми се късаше сърцето.
Но, слава Богу, всичко мина и замина. Момчетата оздравяха, времето се оправи, обзе ме празнично настроение. В резултат декорирах точно 98 курабии. Бях изпекла повече, но честно да си призная, домързя ме да украся всичките. Пък и Дамянчето ми открадна доста.
Този Великден заложих предимно на пастелни цветове - лилаво, жълто, зелено, розово. За пореден път установих, че работата със захарно тесто ми носи невероятно удоволствие и ме прави щастлива.
Но стига приказки, ами да ви покажа какво натворих.
Тази ми е спешъл серията - яйца на клечка.
Аранжирах ги в кофичка, насадена с живи цветя и доукрасена с клонки (любимите ми котенца - аз така си ги наричам).
Освен тези яйчица, имаше и още доста.
Имаше и зайци.
И пилци.
И пеперуди.
И цветя.
И мишки. Не, че са типично великденски персонаж. Но пък са се наконтили като за празник. Тях ги правих специално за три малки сладурки. Вдъхнових се от картинките на едно бебешко лигавниче, което съседка ми беше дала като се роди Дамян. Още тогава се влюбих в десенчето и се зарекох един ден да го претворя в курабийки.
Ето и малко сборни снимки.
А тези двете са ми най-специалните бисквитки!
Розовата е за една съвсем малка принацеса на име София Божана. А синята е за моя пети млечен син - Симеон. Той е третото момченце на Светлето и Ицето Бонин. Като се роди имах щастието и удоволствието да го кърмя няколко пъти. На погачата му за 40-я ден бях главната фея орисница. А два дни подред, Мони беше част от нашето семейство за по няколко часа, защото Светлето ни го оставяше да го гледаме, докато е на работа. Затова той има много специално място в сърцето ми.
И понеже и за двамата малки сладурковци това е първият им Великден, от обратната страна на етикетчетата имаше надпис.
Всички курабийки раздадох на общо десет семейства. Дано съм успяла да ги зарадвам.
Освен курабийките правих и козунаци. Ама не какви да е, а италински, по-известни като "панетоне". Домашното панетоне не е като купешкото, но също не е за изпускане. Рецептата може да намерите на страничката с рецепти.
В четвъртък с децата боядисахме и яйцата. Денис не се включи, защото беше навън с приятели. Но Дамян достойно го замести. Първоначално гледаше много подозрително. Хич не му се вярваше, че майка му е позволила на братята му да пипат яйца, а на всичкото отгоре и да ги мажат с някви бои. Какво ли си е мислело детето "Тука определено има нещо гнило! Какъв ли капан им готви тая?"Но като се убеди, че уловка няма, и той се развихри. Естествено, под моя вещ контрол.
Подготовката за празника завърши с украсяване на къщата. А самите празнични дни прекарахме в гостувания и разходки. Най-хубавото бе, че се видяхме със семейството на сестра ми - върнаха се от Англия за малко повече от две седмици.
Тъй! Отчетох се и аз. Показах си и козунаците, и яйцата, и децата....
Дано празникът е и в душите ни, за да ни направи по-добри!
Христос воскресе!