С този свеж букет искам да ви поздравя за идването на първа пролет и да ви пожелая много цветно, ведро и слънчево настроение.
Поводът да спретна това букетче бяха двете оранжеви лалета. Наскоро имах щастието и удоволствието да присъствам на курс на Мина Бакалова тук, в София. И то не на един, а на два курса от по два дни! Познавам Мина от няколко години. Запознахме се именно покрай тортите - тя твърди, че аз съм я вдъхновила. С времето познанството ни прерастна в приятелство. А след курса, смея да твърдя, че Мина, освен моя приятелка, вече е и моя учителка.
През последните една-две години Мина, и тя като мен, спря да прави торти интензивно. Но за сметка на това се посвети на изработването на захарни цветя. Благодарение на нейните перфекционизъм, талант, търпение и амбициозност цветята й са уникално красиви и реалистични и по нищо не отстъпват на живите.
На курсовете имах възможността отблизо да видя как се изработва нещо толкова фино, нежно и красиво. Както знаете, мен хич ме няма в правенето на цветя, затова споделеното от Мина ми беше изключително полезно. Отделно самата атмосфера беше страхотна - обстановката - уютна и приятна, момичетата - позитивно настроени. Не спирахме да се хилим и шегувкаме. Само Мина от време на време ни скастряше, че не се справяме както трябва. Много строг и отговорен педагог се оказа. Но така и всяка похвала беше още по-сладка. Не че получих много похвали, де. Но както вече казах, Мина е изключителна перфекционистка и човек от първи опит едва ли би могъл да постигне задоволителни резултати спрямо нейните критерии за съвършенство. Затова и оценка от рода на "не е зле"звучи супер радващо и обнадеждаващо.
И мотивиращо. Аз, лично, така се вдъхнових и амбицирах, че веднага след първия курс се развихрих с телта и захарното тесто. Докато доброто настроение и емоцията от двата дни с Мина и момичетата все още ме държаха, се юрнах да творя. За седмица измайсторих сума цветя. Наблегнах на лалетата (знаете, че са ми любими, пък и исках да затвърдя наученото). Но разцъфнали изработих само още две (освен двете оранжеви, които бях направила на курса). Тоя пипкаж с близълцата, тичинките и прочие ми дойде в повече. Викам си "Зима е, студено е, лаленцата е по-реалистично да са затворени". И хоп - лаленца на пъпки. При тях най-досадно беше изработването на дръжките. Телени стъбълца хич не им отиваха, затова ги покрих първо с цветарско тиксо, а отгоре и със захарно тесто. Така изглеждаха доста по-реалистично и вече бях доволна. Спретнах и един наръч листа. Оставаше ми само да аранжирам букетчето. Първоначалната ми идея беше да направя икебана или голям букет от лалета, рози и едни други китки, но впоследствие реших да разделя цветята на две, без да ги смесвам.
За букета от лалета избрах една много семпла и изчистена порцеланова вазичка. Напълних я с пиафлора, в която набучках цветята. Получи се нежно и свежо букетче, което подарих на мама за 8 март (но с една седмица закъснение, типично в мой стил). Тя много си го хареса - нали ми е майка все пак.
Е, лаленцата ми ги видяхте. Розичките - в следващата публикация. Дано не увяхнат дотогава. :)
Благодаря ти, Мина!!!
