Напук на мрачното, сиво и студено време навън, днес ще ви представя нещо много по-цветно и красиво - торта и къпкейкчета с хортензии и рози. Обожавам цветята и мисля, че те са едно от най-прекрасните неща на този свят. Толкова нежни, ефирни, красиви, съвършени, уханни... В тяхната компания се чувствам истински щастлива, действат ми ободряващо, вдъхновяващо, романтично. За мен букет цветя или просто стръкче са най-хубавият подарък. Когато вкъщи има цветя ми е още по-уютно и приятно. Трудно ми е да кажа кое е люимото ми цвете, защото те всички са разкошни и ги харесвам много. Но розата я възприемам като царицата на цветята във всичките й разновидности и нюанси. Хортензията пък свързвам с морето, лятото, двора на старата ни къща в Стара Загора. Все неща, които обичам безкрайно.
Но стига с тези лирични отклонения. Нека ви представя тортата за днес. Правих я послучай 60-я рожден ден на майката на Илияна от Пловдив. С Илияна съм ви запознавала покрай двете торти, които правих за дъщеричката й Маноела - тортата с лилавото зайче за първия й рожден ден и тортата с черешкитеза втората й годинка.
Сега беше ред на бабата на Мани. Поводът изискваше да сътворя нещо стилно, елегантно и красиво. За вкуса Илияна се спря на крем йогурт със сладко от боровинки. Може би затова реших и дизайнът да е в тази цветова гама - бяло и лилаво. Акцентът несъмнено щеше да бъде аранжировка от няколко захарни цветя. Съвсем наскоро се бях сдобила с кътери за хортензия и нямах търпение да ги изпробвам. Реших, че най-добрата компания на хортензиите ще са бели рози. Белите цветя, независимо от вида им, са ми най-любими! За мен те са самото съвършенство в най-чистата му форма. За контраст направих и няколко тъмнозелени листа и букетчето ми беше готово.
.JPG)
За основа на тортата се спрях на цвят солонова кост. Обожавам този нюанс, а в случая пасна идеално на букетчето - една идея по-тъмен от цветята, така че да не се сливат с фона и в същото време да няма остър контраст помежду им.
За страничната декорация на тортата избрах нещо, което отдавна ми се щеше да пробвам - надиплени къдрички от множество листенца в преливащи лилави тонове. Голямо рязане, изтъняване и къдрене падна, но мисля, че се получи много нежно и красиво.
.JPG)
За да прикрия ръба на най-горния ред листенца, използвах плетена дантела в бяло, а мястото, където се събираха двата края на дантелата, замаскирах с две цветчета хортензия. Стана много сладурско.И тортата ми беше готова.
Към нея реших да направя и три къпкейкчета - подарък за двете дъщери на рожденичката и за прекрасната й внучка.
.JPG)
Прибрах тортата в хладилника, но след няколко часа забелязах, че на две места по ръба захарното тесто се е напукало. Много рядко ми се случва подобно нещо. Добре, че в конкретния случай дизайнът позволяваше корекции. За да прикрия пукнатините, залепих няколко бели листенца - все едно са паднали от розите. Добавих и малка картичка от фондан, защото Илияна искаше да има надпис "Честит рожден ден, мамо!"И тортата придоби окончателния си вид, след което пое към Пловдив, за да зарадва една прекрасна жена.
Следващите сладурчета, които искам да ви представя, са четири къпкейкчета, накипрени отново с рози и хортензии. Правих ги за рождения ден на любимата ми съседка Ася. Вече бях в доста напреднала бременност (7-я месец с Яни) и за цяла торта нямах сили. Затова реших да я зарадвам с кексчета, уж за по-лесно. Но и те ми разказаха играта на кръста. За толкова години така и не се научих да работя бързо и седнала. Не съм ли права, все едно ръцете са ми вързани. А да претупвам нещата на две - на три просто не ми е в стила. Декорирането на тия четири кексчета ми отне цели 7 часа!!! Добре, че сама съм си шеф, че ако работех за някого, да са ме уволнили още първия ден. :)
След украсяването дойде ред и на снимането. Айде и там още час-два! Вече съвсем останах без кръст. То не бяха снимки, не бе чудо! Толкова кадри нащраках. Ама пък толкова да им се радвам на тия кексчета! Дано и на вас ви харесат и да внесат малко цвят и пролетно настроение в сивотата на зимния ден.
Разкошната винтидж кана с хортензии, която съм използвала за фон в част от снимките, ми е подарък от Евгения и Божидар - едни от младоженците ми, за които съм правила торта. За тяхната сватба ще ви разкажа в най-скоро време, обещавам.
След украсяването дойде ред и на снимането. Айде и там още час-два! Вече съвсем останах без кръст. То не бяха снимки, не бе чудо! Толкова кадри нащраках. Ама пък толкова да им се радвам на тия кексчета! Дано и на вас ви харесат и да внесат малко цвят и пролетно настроение в сивотата на зимния ден.
Разкошната винтидж кана с хортензии, която съм използвала за фон в част от снимките, ми е подарък от Евгения и Божидар - едни от младоженците ми, за които съм правила торта. За тяхната сватба ще ви разкажа в най-скоро време, обещавам.